Алекса го изгледа недоверчиво.
— И откъде знаеш как да си служиш със сателита?
— Моята връзка ми предостави достъп до много неща… — Котън извика подробни схеми на бойния сателит.
— Как си успял да се сдобиеш с тази информация? Това е сериозен пробив! Как си успял да заблудиш компютрите?
Котън разпери ръце.
— Аз съм крадец. Това ми е работата.
Грейди разглеждаше схемите.
— Излиза, че БКТ изобщо не е имало монопол над тази технология. Цялата тази лудост е била напразно?
Алекса продължаваше да разпитва с недоволен вид:
— Какви други данни си откраднал, Котън? Какви други схеми?
Домакинът се засмя.
— Сега не е нито времето, нито мястото. Във всеки случай бъди уверена, че ще споделя с теб всичко, с което разполагам. Няма да скрия нищо.
Алекса не отговори: в настоящата ситуация нямаше какво да каже. Тя се обърна към Грейди, вземайки шлема, за да му го подаде.
— Открих това сред задигнатото от Котън. Този шлем ще ти предостави известна защита, ако нещата се объркат. Охранителните ботове винаги се прицелват в главата.
Грейди пое шлема и го огледа. Той приличаше на обикновена мотоциклетна каска, но с визьор от вече познатия му диаматериал. Вероятно подобна материя би спряла и дванадесетмилиметров куршум — макар че сблъсъкът би се оказал достатъчен, за да увреди мозъка необратимо.
— Благодаря ти. — Ученият кимна мрачно.
Привършилият с коафюрата си Котън се обърна към тях.
— Какво ще кажете?
Двамата го погледнаха. В настоящия си вид той приличаше на Уайът Ърп.
— Чак си глътнахте езиците? И двамата вървете по дяволите, вие нямате вкус. — Той подхвърли стилуса върху масата. — Готови ли сме да започваме?
Алекса кимна.
— Да. Колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще сме приключили. — Жената се обърна към Грейди. — Нанесла съм координатите на целта в шлема.
Ученият кимна на свой ред и каза:
— Котън, ти откъде знаеше, че те ще наблюдават точно тази зона?
Котън се занимаваше с нещо над една от масите си.
— Защото това е мястото, което моята къртица посочи като последните координати, на които е бил засечен Джон Грейди. Те разполагат със сензори.
Алекса отново се обърна към Грейди.
— Мястото се намира на около триста и двадесет километра от Чикаго и към четиристотин километра от Детройт.
— Това означава, че след тревогата ще се нуждаят от часове, за да достигнат до мен.
Тя поклати глава:
— Не. Екипите на Морисън използват херметизирани бойни костюми. Те не остават в атмосферата, а се издигат на около тридесет километра над земята и остават да летят на тази височина, преди да се спуснат директно над съответната цел.
— На тази височина атмосферният слой е много по-рядък — замислено каза Грейди. — Има логика.
— Точно така. Това означава, че те могат да развиват скорост от порядъка на хиляда и триста километра в час. Нужни са им към четири минути, за да достигнат тази височина, седемнадесет минути пътуване и още четири спускане до надморско равнище. С други думи: очаквай ги да пристигнат до половин час след напускането на щаба на БКТ. Остани на километри от целта си, докато не дам сигнал. — Тя го погледна внимателно. — Все още ли възнамеряваш да го сториш, Джон? Сигурен ли си?
Грейди бавно си пое дъх, преди да отвърне:
— Трябва да бъде сторено.
— Бихме могли да опитаме някакъв друг начин.
— Нищо друго не гарантира, че те ще се отзоват. И с достатъчно сили, за да ти бъдат от полза. Ако видят мен, те ще решат, че ти също си наблизо.
— Бихме могли да накараме къртицата на Котън да ги изпрати по нова лъжлива следа…
Котън я прекъсна.
— Боя се, че моят човек вече не се намира в състояние да ни помага: той вече веднъж е изгубил следите на Грейди.
— Ами ако създадем примамка, която да привлече вниманието им?
— Алекса, това само би им подсказало същинското ти намерение.
Тя продължаваше да размишлява усилено.
— Съществува вероятността те просто да те убият в мига, в който те зърнат.
— Не мисля, че Хедрик би сторил това. Стига рискът да ни спечели време в критичен момент, то той е оправдан. — Ученият я сграбчи за рамото, за да подчертае следващите си думи. — Каквото и да се случи с мен, Алекса, обещай ми, че ще освободиш Арчи и останалите затворници. Трябва да се добереш до тях преди Бюрото. Дори и ако придобиеш контрол над сателита, Хедрик пак ще се опита да ги премести. Не допускай това.
— Няма да позволим. Не се притеснявай, ще ги спасим. Ти също ще участваш.
— Простете, че прекъсвам трогателния ви момент. — Котън държеше автоинжектор и тъкмо се канеше да зареди ампула.