Тя откачи дифрактор от колана си и го насочи встрани, под прав ъгъл към сградата на БКТ. При задействането си устройството започна да изкривява приетата светлина, предавайки гледката. Доколкото Алекса знаеше, въпросното устройство абсорбираше светлина от различни посоки и образуваше картина единствено от уловените фотони. Получената така картина бе зърнеста, но този недостатък се компенсираше от факта, че това устройство бе по-безопасно от перископ, какъвто компютрите на Бюрото биха засекли веднага.
Алекса задейства квантовата си връзка.
— Котън, намирам се на позиция. Край.
Котъновият глас отговори:
— Няма активни аларми. До този момент. — Пауза. — Грейди, ти на позиция ли си?
Сега Алекса чу гласа на Грейди.
— Да. Готов съм.
— Тогава се отправи към кораба. Приземи се на палубата и се постарай да не изглеждаш като човек, който изчаква да бъде заловен.
— Разбрано, отправям се. Дайте ми пет минути.
Грейди удивляваше Алекса — той изглеждаше забележително спокоен за един цивилен предвид настоящите обстоятелства. Тя се надяваше да го види отново. А междувременно не ѝ оставаше друго, освен да стои неподвижно и да се взира през дифрактора.
Грейди се издигна на сто и петдесет метра височина, за да преодолее последните шестнадесет километра. Котън го бе уверил, че отломките на брега на острова нямало как да бъдат сбъркани. Действително, скоро нощното виждане очертаваше останките от „Франсиско Моразан“ — товарен кораб, врязал се в сушата през шестдесетте години на миналия век. Само задната му част оставаше над водата. Корпусът бе разтрошен и ръждясал, но върху него имаше птичи гнезда.
Ученият се насочи към горната палуба и изпълни безпогрешно приземяване върху ръждивия метал, близо до пилотската кабина и комин. При изключването на грависа палубата проскърца под тежестта му. Птиците се размърдаха в гнездата си. Грейди реши отново да задейства гравитацията си, на четвърт степен, за да не пропадне през пода. И след като приведе това си решение, той предпазливо се огледа. Наоколо беше пусто.
Единствено вълните обливаха корпуса. И птиците се обаждаха.
Холообразът на млад Морисънов клонинг изникна край лакътя на Хедрик.
— Директоре, наблюдателната прах току-що засече позитивен сигнал от Джон Грейди в шеста зона на специално наблюдение.
— Покажи.
Възрастният Морисън се раздвижи с интерес.
Пред двамата, все още стоящи в командния център, изникна триизмерният образ на ръждясал кораб. Хедрик протегна ръка към холограмата и я извъртя, а сетне увеличи образа. Той можа да види как Джон Грейди нервно крачи по горната палуба на отломка. Образът притежаваше реалистична резолюция; стъпките му се чуваха.
— Фантастично! Най-сетне нещата започват да се обръщат в правилната посока. — Греъм Хедрик се обърна към Морисън. — Къде са най-близките ни екипи?
— Тук, в базата.
— Но аз бях изпратил хора там.
— Нямаше причина да ги караме да остават. Те поръсиха отломъка с прах и се оттеглиха. Ако бяха останали, имаше вероятност да подплашат Грейди и останалите.
Директорът продължаваше да наблюдава прожектирания образ.
— Изглежда, си е сложил част от бойния ти гравис. И стар модел разузнавателен шлем.
Морисън стисна зъби.
— Явно Котън им помага. Грейди не би могъл да извърши подобни модификации без помощта на специално оборудване.
Хедрик отвори канал към оперативния служител.
— Сканирайте цялата околност. Радиация, топлина…
— Да, сър.
Подир това директорът погледна към Морисън.
— Котън може да има скривалище наблизо. Със сигурност и Алекса е някъде наблизо.
— Ще изпратя екипи. — Морисън не криете задоволството си.
— Не пести хора. Включи всеки, който е свободен. Най-напред да се съсредоточат над залавянето на Грейди. Доведете го тук под охрана; останалите да започнат да търсят Котън и Алекса. Ако се налага, покрийте цялата околност с наблюдателна прах и ако някой от двамата се появи, взривете го от орбита. Ако успеете да заловите Алекса жива, бих бил особено доволен. Същото се отнася за Котън. Но при никакви обстоятелства не бива да ги оставяте да избягат. — Хедрик извика образа на сателитна снимка на местността и я увеличи, за да опише кръг около полуострова и островчетата, включително град Емпайър. — Ако трябва да изпепелите двадесет и пет квадратни километра, за да се убедите, че сте ги пипнали, сторете го.