— Разбрано — кимна Морисън.
Алексиният квантов предавател отново оживя:
— Току-що бе обявен код червено — каза Котън. — Те изпращат пет екипа на север, за да те заловят, Грейди. Два екипа вече се издигат от летището. Очаква се да пристигнат след двадесет и шест минути. Другите ще се появят скоро след това.
Отвърна му гласът на Грейди:
— Добре. Продължавам да изчаквам. Бъди внимателна, Алекса.
Тя бавно си пое дъх.
— Ти също.
Котън отново заговори:
— Грейди, време е да разплетеш к-връзката си. В противен случай те ще могат да следят комуникациите ни след залавянето ти. Запомни ли инструкциите?
— Да, помня ги. Късмет и на двама ви.
— На добър час, Джон — отвърна Алекса.
Повече нищо не се чу от Грейди.
— Алекса, на двадесетата минута премини към действие. Не по-рано — посъветва Котън. Върху визьора на шлема ѝ изникна брояч. — Би трябвало да видиш маркера, когато се приближиш към сградата. Стига да се придържаш към указания маршрут, моят човек казва, че ще останеш незабелязана. Той е успял да вмъкне двуметрова сляпа точка в наблюдателните системи. Не се отделяй от този коридор каквото и да става. Разбра ли?
Тя кимна.
— Разбрано.
— Ако има някой, който би могъл да стори това, то това си ти. — Последва пауза. — Желая ти успех, мила.
Сега Алекса разполагаше с още нещо, което да поглъща вниманието ѝ, освен дифрактора — оставащото време. Нищо в постройката не се бе променило, но пък тя знаеше, че точно така ще бъде. Стори ѝ се, че измина цяла вечност, преди броячът да достигне нула. В този миг тя скочи от сградата и прелетя почти тридесет етажа, преди да задейства грависа си и да се понесе край лявата страна на Пенъбскот.
Сградата, помещаваща главната квартира на Бюрото, изникна пред нея. Алекса се намираше по средата на височината ѝ. Навигационните системи на шлема ѝ указваха с червена точка мястото, където тя трябваше да се приземи. Тя вече летеше по права линия към указаната цел, оставаше само да намали скоростта.
По-бавно. И още по-бавно.
Тя погледна към върха на сградата: там бяха скрити подвижни огледала, способни да насочат мощни инфрачервени лазери към нея — или към всичко друго, заплашващо сградата. Но човекът на Котън явно оправдаваше оказаното му доверие, защото до този момент Алекса оставаше жива. И продължаваше да пада към скучноватата бетонна сграда — на практика празна и необитавана черупка.
Тя не бе получавала възможност да разгледа наноструктурата, която се криеше под скелета на сградата. Но знаеше, че според изчисленията наноструктурата ще може да издържи един милион години.
Алекса се намираше само на тридесет метра от целта си. Покривите на по-ниските постройки преминаваха край нея. Какво ли щеше да си помисли някой от обитателите на тези сгради, ако я видеше? Но пък това бе малко вероятно, защото беше късно през нощта. А и тя се намираше на сто метра над улицата.
Тя отново повдигна глава и започна да намалява гравитацията. Една четвърт. Една десета. Алекса започна да обръща притока, за да отстрани инерция.
Вече само няколко метра я деляха от фалшивата фасада — лъжливите прозорци и бетонни стени. Червената точка се намираше право пред нея. Нямаше почти никакъв вятър. Тя успя да се приземи върху един тесен перваз и да се хване за циментовите колони от двете си страни. Беше ѝ известно, че отвъд тази черупка съществуват няколко сантиметра празнота, отвъд която започва плазмено поле, покриващо повърхността на наноструктурата. Изграждащите я диамантени нанопръчки бяха заредени с милиони волтове. Почти невъзможно за проникване, но, както бе казал Грейди, гравитацията властваше над всички сили в познатата вселена.
Алекса разшири гравитационното си огледало до максимум седем метра. Котън и Грейди бяха изчислили, че това ще позволи на около два метра от полето ѝ да проникне в сградата. И ако червената точка действително показваше точното място и архитектурните планове се бяха оказали точни, друго нямаше да е наложително.
По-близо тя нямаше да се озове. Жената си пое дъх и се съсредоточи. Тя мислено си преповтори последователността от действия, които трябваше да изпълни. Възможност за грешки нямаше. След още миг изчакване тя се отдели на около сантиметър от фасадата и усили гравитацията си до сто процента — и право нагоре.
По време на падането си тя бе съпроводена от стъкло и бетон. Зад нея редица мощни многотонни кондензатори трябваше да са паднали нагоре едновременно с полето ѝ, да са разбили тавана и да са се врязали в проводници, подаващи теравати електричество към охранителните системи. Трябваше — ако изчисленията се бяха оказали верни.