— Как е възможно това? Подобен срив е немислим. Тези системи са подсигурени тройно. — Той рязко наклони глава към тавана. — Варуна! Какво, по дяволите, става?
Макар и спокоен, гласът на изкуствения интелект надделя над суматохата.
— Периферните защитни системи престанаха да действат, директоре.
— Как е възможно?
Последва изненадваща пауза от няколко секунди, по време на която компютърът разсъждаваше усилено.
— Причината за срива е неизвестна. Записите от наблюдателната прах показват, че кондензатори №1 и №5 са се откъснали от поставките си и са пробили двадесет и първо и двадесет и второ ниво. След това контактът изчезва.
Пред тях вече бе изникнал триизмерен запис, който на забавен ход проиграваше аварията. Два масивни цилиндъра се издигаха във въздуха, разкъсвайки проводници. Настъпваше ад и образът изчезваше.
— Експлозията трябва да ги е разместила — изфуча Морисън.
— Отсъстват доказателства за външен взрив, господин Морисън. Кондензаторите са се намирали под пълно напрежение, когато са се врязали сред проводници, пренасящи един терават електричество. Пробивът в наноструктурната стена на двадесет и втори и двадесет и трети етаж е следствие от електрическа експлозия. Измереното ускорение показва, че оборудването се е намирало в свободно падане по време на избухването си.
Морисън присви очи.
— Свободно падане. Някой е знаел съвсем точно къде да ни удари. А аз съм готов да се обзаложа кой е той.
— Изменяне на гравитацията… — Хедрик стовари юмрук върху интеркома. — На територията на центъра са проникнали врагове. Идентифицирайте ги и ги унищожете. Задействайте автоматичните вътрешни защити. Пълно блокиране.
Спокойният глас на Варуна напомни:
— Ние вече се намираме в състояние на тревога, обуславяща подобен блок, директоре.
Нов грохот разтърси постройката.
Хедрик погледна към тавана на командния център.
— Какво, по дяволите, беше това? Вторичен взрив?
Един от техниците се опита да отговори, но директорът изкрещя:
— Нека позная, не знаете. Покажете ми картина. Варуна, какво беше това?
Холодиаграма на сградата изникна пред него, показвайки нова дупка в северната фасада на сградата.
— Постройката бе засегната с мощен високоенергиен поток, който не е ядрен или химичен. Засегнат е тридесет и шести етаж.
Морисън стисна юмруци.
— Това е Алекса. По дяволите. — Той също погледна към тавана. — Варуна, последната експлозия съответства ли на пораженията, нанасяни от позитронно оръжие?
— Да, господин Морисън.
Хедрик бе отпуснал глава между дланите си.
— Какво искаш да кажа? Нима ти никога не си съжалявал за някой даден на жена подарък? Да, идеята беше лоша. Време е да го изтръгнем от ръцете ѝ. — Той повдигна лице. — Дай ми оценка на щетите, Варуна.
— Неконтролиран електрически пожар от няколко теравата е обхванал пространството между двадесет и първи и двадесет и четвърти етаж, нарушавайки целостта на външния периметър. Наличен е пробив и на тридесет и седмо ниво; допълнителният изчислителен клъстър GA-93 се намира извън строя. Оставащите надземни системи функционират на аварийно захранване. Всички външни защитни системи не реагират.
Директорът поклати глава.
— Върви да се екипираш, Морисън. Вземи оставащите ти хора и убийте всички нашественици, на които се натъкнете. Нека охранителните роботи да ти помогнат.
— Разбрано. Най-сетне. — Той понечи да се оттегли, за да изпълни нареждането.
Образът на един от клонингите изникна край директора. Миниатюрната фигура стоеше на някакво крайбрежие.
— Открихме и заловихме Джон Грейди, директоре.
— Слава на Бога! Най-сетне добри новини. Пазете го добре.
Морисън се обърна и се приведе към холограмата.
— Главната квартира е нападната. Доведете Грейди и предайте на останалите екипи да поемат насам колкото се може по-бързо. Тук не е подходящо за приземяване; използвайте вход шестнадесет. И незабавно отведете затворника при директора.
— Слушам. Приготвяме Грейди за транспортиране. Пристигаме след двадесет и шест минути. Край.
Алекса стискаше позитронния пистолет, готова да произведе нов изстрел. Краищата на дупката, която бе прогорила току-що, все още пламтяха.
От плановете на сградата тя бе научила, че под нея се намира тринарен квантов клъстър — повечето от надземните нива на Бюрото не съхраняваха жизненоважни системи. Но и тук имаше нещо, което щеше да ѝ бъде от полза.
От вътрешността долитаха алармени звънци; проблясващи светлини очертаваха руини и оплетени свръхпроводници. Алекса навлезе сред част, където подовете и стените бяха взривени в протежение на десетки метри, превърнати в смесица от все още димящи отломки. Видяното започна да я навежда на мисълта, че е била прекалено крайна в степента на изстрела. Един поглед към индикатора на оръжието показа, че то разполага само с три процента от заряда си антиматерия.