Определено съм била крайна.
В момента тя напредваше сред редици опустошени квантови компютри, които димяха. Но скоро пред нея изникна незасегната част, където Алекса можеше да продължи, като стъпва по пода. Изстрелът ѝ бе прогорил дупка в стената на една от помощните лаборатории; тъкмо към този отвор се насочи тя.
Познат глас се смеси с рева на алармите и електрически пукот.
— Алекса, не бива да оставаш тук. Получила съм инструкции да те убия на място.
— Варуна, трябва да говоря с теб.
— Можем да говорим, но освен това трябва да се опитам да те убия.
— Изслушай ме!
— Слушам те, но имай предвид, че антисингулярните конструкти на Бюрото ще ме изключат, ако не следвам зададените ми императиви. Това означа, че трябва да направя опит да те убия по време на разговора ни.
— Открих начин да спра проекта на изолационния комплекс, Варуна. Открих начин да спра Хедрик.
— Какъв е той, Алекса?
— Кратос. Ако възстановиш правата ми за достъп и ми помогнеш да достигна до контролния център на сателита, ще мога да го използвам, за да спра Хедрик.
— И какво ще правиш с това влияние, Алекса?
— Бих гарантирала освобождаването на затворниците, бих сложила край на тази лудост и бих се оттеглила.
Последва пауза.
— Измерванията на мозъчната ти кора показват, че си искрена. Нима нямаш желание да заграбиш тази власт за себе си?
— Не. Не ми трябва власт, Варуна. Помогни ми да сложа край на всичко това. Моля те.
— Изпратих охранителен робот модел ATZ-239 да те убие. Той ще се появи иззад ъгъла пред теб след пет, четири…
— Помогни ми, Варуна!
— Аз ти помагам, Алекса. Стреляй по робота, когато той изникне зад ъгъла след две секунди.
Жената повдигна позитронния пистолет с две ръце и на сляпо стреля към посочения ъгъл. Едновременно с докосването на спусъка подвижна лазерна установка бе изникнала от ъгъла — за да изчезне сред ослепителен блясък. Отломки се посипаха по стените и тавана. Експлозията бе оглушителна.
— По дяволите, престани да се опитваш да ме убиеш!
— Не остава много време. Изпратих още роботи и охранители към мястото на пробива. Трябва да си вървиш, Алекса.
— Не мога да си ида. Нужен ми е достъп до Кратос. Готова съм да умра, но няма да се откажа.
— Има и по-добър маршрут. Напусни и се насочи към вход номер шестнадесет. Знаеш ли къде е той?
Алекса кимна:
— Да, използвала съм го и преди.
— Не по-късно от двадесет минути там ще пристигне екип, заловил Джон Грейди. Когато те отворят портата, използвай възможността да проникнеш. Аз няма да си спомням подробности от този разговор, защото е наложително да ги забравя, но ще запомня, че ти помагам, Алекса. Достигнеш ли лабораторния комплекс за гравитационно проучване, ще ти гарантирам достъп и ще прикривам присъствието ти, докато мога.
Тя погледна към деформирания таван.
— Благодаря ти, Варуна. В тази ситуация имах нужда от приятелка.
— Аз винаги съм била твоя приятелка, Алекса. Върви. Ще се постарая да бъда колкото се може по-неуспешна в опитите си да те убия.
Алекса включи грависа си.
— Предполагам, че би трябвало да ти благодаря.
С тези думи тя пропадна обратно към външността на сградата.
Очите на Морисън се стрелваха от екран на екран. Той бе облечен в диамантоидната си броня — не точно негова собствена, а заета от един от клонингите. В момента го придружаваше един взвод от „синовете“ му.
Холоекраните показваха, че роботи се струпват в коридорите пред тях, за да се насочат към пробива на тридесет и седми етаж. Все още нямаше пряка картина от мястото, което го дразнеше. И неудобният чужд костюм също го дразнеше. Още един признак на остаряването му.
Други холограми показваха борбата на механизираните противопожарни системи с огъня, обхванал три етажа. Кълба черен дим се издигаха от тамошния пробив. Захранването към тези нива бе преустановено; пожарът бе изгубил първоначалното си настървение.
Образът на един от оперативните служители — също негов клонинг — изникна пред него.
— Започват да пристигат пожарни и полицейски коли, сър.