— Най-добре седнете, Джон. Не изглеждате добре.
Грейди кимна и се отправи към един от столовете пред огромното бюро.
Роботът пристъпи встрани с котешка ловкост.
— Бъдете внимателен, сър.
— Благодаря. — Щом се настани в креслото, Грейди започна да изпразва чашата на големи глътки. Подир това се огледа нервно.
Хедрик успокояващо повдигна ръка.
— Разбирам, че преживяването може да е шокиращо. Бихме могли да ви дадем успокоително, но е важно да бъдете с бистро съзнание за този разговор.
Грейди допи водата си.
— Къде съм? И какво, по дяволите, става?
— Току-що сте преживели травмиращо преживяване. Не е приятно, но раждането също не е приятно. И все пак и двата процеса са предпоставка към постигането на нещо велико. Освен това то вече е приключило. Вече сте тук, с нас.
Грейди погледна към часовника си. Онзи, който бе изгубил преди години. Циферблатът сияеше по познатия начин. И показваше, че от случилото се в лабораторията са изминали не повече от няколко минути.
— Това е старият ми часовник… Какво…
— Времето не е важно, Джон.
— Това е Чикаго. Две хиляди мили от лабораторията ми. А вън е ден.
Хедрик кимна разбиращо.
— И това ви тревожи? — Той махна с ръка; в отговор на този му жест във въздуха изникна холограмата на контролен панел. В отговор на няколко докосвания пейзажът, показван от прозорците, се измени: смущаващо пълна проекция на нощен Ню Йорк с изглед към Емпайър Стейт Билдинг. Светлините на помещението веднага се запалиха, за да допълнят илюзията. — Така по-добре ли е?
Грейди неразбиращо се вглеждаше към прозореца. Гледката изглеждаше напълно истинска.
— Какво е това място?
— Казах ви, Джон. Това е Бюрото за контрол над технологиите. БКТ. Ние сме федерална агенция, на която се пада да следи обещаващите технологични развития, на държавно и световно равнище; да преценява тяхното социално, политическо и икономическо влияние, за да поддържа социалния ред.
— Да поддържа социалния ред.
— Ние регулираме нововъведенията. В действителност човечеството е далеч по-напреднало в технологично отношение, отколкото можете да си представите. Само човешката същина остава в Тъмните векове. Нашата организация си е поставила за цел да удържа най-лошите импулси на човечеството.
Грейди се обърна назад и видя, че вратите на кабинета са се затворили. Роботът, покорно останал да изчаква, му кимна.
Хедрик излезе иззад бюрото си и продължи:
— Човечеството стъпи на Луната през 60-те, Джон. Преди половин век. Атомна енергия. Транзистори. Лазери. Всичко това е съществувало още тогава. Наистина ли мислите, че фейсбук е върхът на нашата ера? В известен смисъл постигнатото от предишното поколение е по-внушително от това, което правим ние. Принадлежащите към него са проектирали ракетите „Сатурн V“ с помощта на логаритмични линийки. Цяло чудо е, че са успели да го постигнат. Имало е толкова вероятности за грешки. Те са били великите. Ние просто сме стъпили върху раменете им.
Грейди отново се обърна към него:
— Какво общо има всичко това с мен? Защо съм тук?
— Заради манипулирането на гравитацията. Трудно е да си представи човек, че сте успели да го постигнете, и то с толкова малко ресурси. Но замисляли ли сте се до какво ще доведе откритието ви?
Ученият мълчаливо се взираше в него.
— Последвайте ме.
Двойните врати от лявата им страна се разтвориха, откривайки покрит с килим коридор.
— Къде отиваме?
Хедрик се усмихна топло.
— Всичко е наред, Джон. Всички тук говорят за вас. Всички ние сме много развълнувани. Искам да ви покажа нещо.
— Какво?
— Истинският ход на историята. Искам да ви покажа какво в действителност е постигнала човешката изобретателност.
С един последен поглед към послушния робот, който отново му кимна, Грейди се изправи на крака и излезе от кабинета. Хедрик отпусна ръка върху рамото му.
— Трябва да знаете, че аз също съм се намирал във вашата позиция. Преди двадесет и осем години. Зная, че не е лесно, но вие сте учен, Джон. Щом търсите истината, очакват ви чудеса…
Той поведе Грейди по протежението на дълга галерия с пиедестали — очевидно това беше някакъв музей. Най-близката поставка приютяваше крепка конструкция от керамика и стъкло, от която се изливаше ярка бяла светлина. Устройството бе с големината на пералня. Прожектирани във въздуха над него букви обявяваха:
Грейди повдигна ръка, за да заслони очите си.
— Вие се шегувате…
— Никога не се шегувам.
— Термоядрена енергия. Постигнали сте термоядрен синтез.