Алекса приготви позитронния си пистолет и преодоля последните сто метра пеш. В светлините пред входа на шестнадесети тунел тя получи възможност да се убеди, че и двамата войници са неподвижни — изглежда, неочакваният сблъсък бе строшил черепите им. А може би бяха изгубили съзнание.
Тя прибра оръжието си и притича към лъскавочерната капсула. Последната лежеше преобърната, затова Алекса я извъртя и отвори контролния панел, където удари за отваряне. Със съскане капакът започна да се издига.
Вътре лежеше Джон Грейди, пристегнат с колани и заспал. Алекса започна да го удря по лицето.
— Ставай, Джон! Събуди се!
Грейди отвори очи и направи опит да повдигне ръце.
— Какво? Какво става?
Тя го сграбчи за яката на ризата. Грависът му го нямаше.
— Аз съм, Алекса. Трябва да се размърдаме.
Той кимна, макар и все още объркан, и бавно се надигна.
— Къде сме? — попита Грейди, като се оглеждаше.
— Край един от входовете на главната квартира на Бюрото. Тук има охрана, но главният изкуствен интелект се съгласи да ни помогне.
— По-бавно. Позволи ми да се опомня. — Той се сепна при вида на шестимата бронирани войници, притиснати към стената. Под влиянието на гравитационните им полета кръвта се събираше под необичаен ъгъл. — Какво по…
— Дълга история, за която не разполагам с времето да разказвам. А ти не се унасяй! — Тя отново му удари шамар.
Грейди изохка.
— Буден съм!
Тя отвори багажния отсек на капсулата и очаквано откри грависа и шлема.
— Екипирай се в движение. Компютрите ще са забелязали, че тези шестимата са извън строя. Подкрепленията не бива да ни заварят тук.
Ученият кимна.
— Разбрах. Каква част от плана проработи до този момент?
— Достатъчна. Трябва да се доберем до лабораторията за гравитационно проучване.
— Ами охраната?
— Или няма да имаме проблем, или ще се окаже невъзможно. Но няма как да узнаем, ако си бъбрим тук. — Тя задейства грависа си и се понесе по коридора. В края на осветения проход се издигаше запечатана метална врата. В нея бе изгравирано числото шестнадесет; обграждаха я два контролни панела.
Алекса спря пред вратата. Миг по-късно Грейди се изравни с нея и също изключи грависа си.
Тя гледаше към преградата.
— Отвори вратата, Варуна.
— Насам вече са се насочили охранители, Алекса. Не мога да възстановя предишните ти привилегии, но мога да разменя биометричния ти профил с профила на неотдавна починалия екипен ръководител…
Вратата тежко започна да се измества встрани.
— Подмяната ще бъде открита скоро, но би трябвало да ти предостави известно време.
— Благодаря ти, Варуна.
Алекса се затича сред бял коридор, обграден от стаи с брони и униформи. Наблизо имаше охранителен пост, празен. Виеха аларми; проблясваха аварийни светлини.
— Къде са всички?
— Преди няколко минути задействах радиационна тревога за този отсек.
Масивната врата зад тях отново се затваряше.
Грейди хвърли разтревожен поглед към Алекса.
— Надявам се, че можеш да се довериш на това нещо.
— Нямаме избор. — Алекса прибра пистолета си и отпусна ръка върху скенер близо до охранителната станция. Това отключи една от поставките с психотронни оръжия. Жената грабна две и подхвърли едното на Грейди. — Знаеш ли как се използва?
Той разглеждаше подаденото му оръжие, за да определи от коя страна се намира дръжката.
— Изпитвал съм действието им върху себе си, това брои ли се?
Алекса намести оръжието в ръката му и го включи.
— Насочваш точката към главата на противника, за да го приспиш. Стига да не носи шлем.
Гласът на Варуна ги прекъсна.
— Най-прекият път от вашето местоположение до лабораторията за гравитационни проучвания минава през асансьорна шахта единадесет. За начало тръгнете право напред. Аз ще ви насочвам. За съжаление, по пътя ще трябва да се опитвам и да ви убия.
Ученият отново се навъси към Алекса.
— Нали компютърът уж ни помагаше?
— По-късно ще ти обясня. Сега върви…
Тя го сграбчи за ръката и се затича по коридора, стиснала оръжие.
Известно време Варуна им посочваше кои от пустите проходи да изберат, преди да обяви:
— Пред вас има вградена в тавана лазерна установка. Тя е способна да произвежда петнадесет хиляди фатални инфрачервени пулсации в секунда. За човешко същество е физически невъзможно да се промъкне край нея или да изпревари изстрела ѝ.
Грейди сграбчи Алекса за рамото:
— Защо изобщо слушаме тази глупост?
— Тя трябва да се опитва да ни убие, за да не я изключат. Налага ѝ се да изпълнява множество противоречащи си действия, за да не задейства защитите срещу сингулярност.