Това беше Бъртранд Алкот, старият му ментор — макар и вече да не беше толкова стар.
Глава 31
Откраднат достъп
— Бърт? Това наистина ли си ти, Бърт?
— Джон. Не мога да повярвам.
— Бърт. — Грейди бе обхванат от прилив на чувства.
Алкот не изглеждаше на повече от четиридесет. Главата му бе покрита с гъста коса, тепърва започнала да почернява край слепоочията. Той имаше достолепен и оживен вид. От бастуна му нямаше и следа.
Той енергично пристъпи напред, за да прегърне силно Грейди:
— Бога ми, не мога да повярвам.
Грейди не отвърна на прегръдката му.
— Аз те мислех за мъртъв! — Той огледа масивния лабораторен комплекс. Различни прототипи на гравитационното огледало ги обкръжаваха. — А ти работиш за БКТ.
Алкот се отдръпна и придоби мрачен вид. Младото му лице все още бе смущаващо.
— Ти не разбираш, Джон…
— Мисля, че разбирам. Мисля, че разбирам напълно. Ти си приел предложението им. Помогнал си им да построят Кратос.
Алкот се втренчи в него.
— Кратос беше моя идея, Джон. Прожектиране на гравитация. Екстогрависът също. — Алкот посочи към огромния екран, който показваше директен образ от орбита. — Това е потвърждение на всичките ти теории. Това…
— В затвора те ме измъчваха, Бърт! Това известно ли ти е?
Алкот се навъси.
— Какво?
— Прекарах години в изолационния комплекс. Не се прави, че не знаеш.
Алекса се намеси:
— Професор Алкот, нужен ни е незабавен достъп до квантовата връзка на Кратос.
Бъртранд не ѝ обърна внимание.
— Как така са те измъчвали? На мен ми казаха, че изолационният комплекс е хуманен…
— Нищо подобно, глупако! — тросна се Алекса. — Хедрик те е излъгал, както е лъгал мен и всички ни.
Алкот бе придобил измъчен вид.
— Но аз…
Грейди посочи към лицето му.
— Заради младостта ли, Бърт? Заради нея ли направи това? Защото те са могли да те направят отново млад?
Алкот не отговори веднага.
— Ти не разбираш, Джон — промълви накрая той. — Ти си млад.
— Те ми отнеха живота. Отнеха ми всичко, което ми беше мило.
— Ти нямаш представа какво е да… да достигнеш края на живота си и да осъзнаеш… — Гласът на Алкот заглъхна.
Алекса отново пристъпи между тях.
— Сега не е моментът за това. Професоре, дай ми достъп до квантовата връзка.
Алкот и Грейди продължаваха да се взират един в друг.
— Защо? — попита накрая професорът, без да се обръща към нея.
— Защото трябва да установим пренасочваща връзка.
— По каква причина?
— За да може сателитът да бъде направляван от друго място — кресна Алекса, изгубила търпение.
А Грейди сграбчи Алкот за реверите.
— Чуй ме добре. Хедрик е излязъл извън контрол. Бюрото е излязло извън контрол. Аз създадох тази технология и нямам намерение да позволявам на хора като него да я контролират. Това би разрушило каквото бъдеще човечеството притежава.
— Никога не съм искал да те нараня, Джон. Моля те, повярвай.
— Не ме интересува какво си правил. Нужен си ми сега.
Алкот не отговори веднага.
Алекса извади едносантиметров диамантен куб от един от джобовете на костюма си и го остави върху контролната конзола.
— Заплетената частица е тук. Този кристал трябва да бъде инсталиран в квантовата връзка. Как да го сторим?
Помощникът на Алкот се обади нервно:
— Не им казвай, Бърт.
Професорът гневно се обърна към него.
— Мълчи, Самир.
Едва сега Грейди се загледа в асистента.
— Професор Кулкарни… Ти също присъстваше в онази нощ. — Той кимна горчиво и отново се обърна към Алкот. — Как си могъл да ме предадеш по такъв начин, Бърт? От колко време си знаел за тях?
Кулкарни, също подмладен, отвърна вместо запитания:
— Бърт научи за БКТ едновременно с вас, господин Грейди.
— Не говорех на теб.
Алекса сграбчи Кулкарни за ръката.
— Къде е квантовата връзка?
— Няма да ви кажа — отвърна той с подчертан индийски акцент.
Тя го сграбчи за яката и го разтърси.
— Попитах те нещо!
Кулкарни трескаво посочи към редица подвижни плочи. До тях стоеше сканираща холограма.
Алекса силом премести ръката му върху сканиращия участък.
— Отвори.
Алкот наблюдаваше с видимо неудоволствие.
— Какво правите? И как изобщо се озовахте тук?
Централният панел се отмести и разкри шест големи диаманта, обгърнати в керамични подложки. Кристалите бяха гравирани със серийни номера и се намираха зад усилено стъкло. Не се виждаше механизъм за отваряне.
В отговор на пронизващия поглед, хвърлен му от Алекса, Кулкарни обясни: