— Само главният учен и директорът разполагат с необходимите привилегии за достъп.
Над главите им прозвуча гласът на Варуна:
— Остават ти секунди, Алекса. Приближават многобройни групи агенти.
Алкот повдигна глава.
— Варуна? Ти им помагаш?
— Вие сте прекалено вглъбен в работата си, професоре, и това не ви позволява да видите цялостната картина.
Алкот се навъси, но изглеждаше, че думите са го засегнали. Той се обърна към Алекса:
— Онова, което се опитвате да сторите, е напразно. Освен ако не успеете да задържите контрола над лабораторията, те просто ще ви надвият и ще възстановят връзката. Планът ви не е бил осмислен достатъчно добре.
Алекса извади позитронния пистолет и го насочи към диамантите.
— В хранилището се съхраняват резервни диаманти! — изкрещя Алкот. — Разрушаването на тези би предизвикало съвсем кратко забавяне.
Гласът на Варуна се обади отново:
— Алекса, господин Грейди, боя се, че времето ни изтече.
Зад тях диамантоидните врати се изместиха встрани. Десетки бронирани войници, насочили гравитационни прожектори и оръжия, нахлуха вътре. От страничните входове се изляха още клонинги.
Грейди и Алекса се оказаха обградени от гравитационно поле, издигнало ги на няколко метра от земята. Двамата останаха във въздуха, безпомощни.
Алекса направи опит да се извие и да насочи позитронния си пистолет. Множество лазерни точки изникнаха върху тялото ѝ.
— Не стреляйте! — извика Грейди. — Ако не я застреляте, ще сътруднича! Не стреляйте! — Той се обърна към нея. — Пусни оръжието, Алекса. Моля те. Няма смисъл.
Тя погледна към него и към бронираните войници, изпълващи лабораторията, преди да хвърли оръжието. Един от охранителите го улови във въздуха.
— Разполагаме с оръжието ѝ, сър.
Почти петдесетима войници бяха изпълнили лабораторията. Черните овални шлемове се бяха вторачили в пленниците. Един от войниците си проправи път и отвори визьора си.
Белязаното лице на Морисън се мръщеше към Алекса.
— Удивен съм, че си успял да проникнеш толкова дълбоко. Но не се безпокой, ще открием предателите, които са ти помагали. — Той посочи към изхода. — Вземете им екипировката, сложете им нашийници и ги отведете при директора. Дузина от вас да останат да охраняват Алекса. Тя е особено опасна в затворени пространства.
Алкот наблюдаваше как пазачите изтеглят Алекса и Грейди с гравитационните лъчи. А Морисън взе квантовия предавател, който все още стоеше върху конзолата.
— Вие ме излъгахте за изолационния комплекс, господин Морисън.
Ветеранът презрително изгледа Алкот.
— Не зная кого се опитваш да заблудиш, професоре. Ти повярва на онова, което ти искаше да вярваш. — И Морисън понечи да му обърне гръб.
— Господин Морисън.
Военният отново го погледна.
— Държите един от истинските кристали. Те успяха да вложат своя предавател.
Морисън се навъси.
— Глупости.
— Те ме принудиха да го направя. Не ми оставиха избор.
Кулкарни се отдръпна от него.
— Искаш да кажеш, че някой извън базата може да поеме контрол над Кратос? — Морисън го изгледа остро, преди да погледне към тавана. — Варуна, истината ли казва професор Алкот?
Последва пауза.
— Да, господин Морисън. Професор Алкот е откровен.
Алкот кимна към тавана и погледна към Грейди и Алекса. Двамата биваха изкарвани отвъд вратите.
Морисън блъсна Алкот към диамантите.
— По дяволите, трябваше да ми кажеш това веднага. — Той посочи към панела. — Извади го веднага! По-живо!
Алкот се приведе към панела и приближи ръката си до скенера. Първото гнездо се отвори; професорът извади инсталирания вътре диамант.
Морисън му направи знак да се отдръпне.
Алкот го стори, загледан в кристала, който Морисън стискаше. Военният намести новия кристал и отново запечата гнездото. Подир това той стисна юмрук и повдигна ръка, протегнал пръст към Алкот. Върхът на бронирания пръст започна да сияе с ярка белезникава светлина.
— Знаеш ли, Алкот, след като разполагаме с Грейди, вече нямаме основание да търпим бавния ти напредък и неразумните ти преценки.
Алкот кимна и се обърна към Грейди, който изчезваше сред коридора, обграден от войници.
— И аз мисля така.
Последва звук от разкъсване; огнена вълна започна да обгръща Алкот. Но той не изпищя. Наместо това той кимна към Грейди, докато се разпадаше на прах.
Глава 32
Овладяване на кризата
Джон Грейди и Алекса гостуваха в разкошния офис на Греъм Хедрик. Огромните прозорци на кабинета показваха нощен Париж, дърветата на булевард „Шанз-Елизе“.