Хедрик потропа по стъклената повърхност на масата. Компютърни модели от собствените файлове на Грейди изникнаха над нея и бавно започнаха да се въртят.
— Усилване на гравитацията — създаването на силни гравитационни полета, породени изцяло от енергия: над това бихме искали да съсредоточите проучванията си. Ще разполагате с най-добрите биологични и синтетични умове на света за свои сътрудници.
Грейди поклати глава.
— Няма да ставам част от каквото и да било. Искам да видя колегите си.
Хедрик направи гримаса:
— Джон, вече говорихме за това.
— Не възнамерявам да живея „като бог“ за сметка на всички останали. — Той посочи към Алекса. — Вие сте създали отделна раса, наместо да споделяте всички тези открития със света. Какво ви дава правото да заграбвате цялото това знание? Вие имате термоядрена енергия, а отказвате да я поделите с умиращите от глад?
Хедрик бавно кимна, осмислящ. Но Алекса заобиколи масата, смръщила прекрасното си лице.
— Умиращите от глад?
Грейди си помисли, че нейната красота може да служи по-скоро като оръжие, което да обезоръжава. Въпреки това той отново успя да събере мислите си.
— Имате ли представа колко са умрелите от глад за последната година, господин Грейди? — продължи тя.
— Не мога да посоча конкретно число, но се обзалагам, че то е голямо.
— Малко над един милион. А знаете ли каква е бройката на лицата, починали заради болести, причинени от наднормено тегло?
Грейди поклати глава.
Тя спря на по-малко от метър пред тях.
— Над три милиона.
Жената имаше и други основания да изглежда заплашителна: по-висока от очакваното и със самоувереност, която изглеждаше непоклатима.
— Много пъти съм срещала такива като вас. Предполагам, осъзнавате, че безкрайната енергия би накарала населението на Земята да се увеличи многократно. — Тя се обърна назад. — Варуна, проиграй термоядрен сценарий номер шест.
— Разбира се, Алекса — изрече глас.
Ярка триизмерна прожекция на Земята изникна над съвещателната маса. Образът изглеждаше почти истински: не полупрозрачен, а плътен. Градовете представляваха светлини, обгърнали по-голямата част от континентите. В единия ъгъл до кълбото изникна настоящата година. Образът бе стряскащо реалистичен.
Алекса се обърна към Грейди.
— Започни симулацията.
— Потвърдено.
Всяка отминала секунда започна да увеличава годините на симулацията. Без да поглежда към модела, Алекса продължи:
— Още от първото десетилетие числеността на населението и гъстотата на градовете се увеличават. Двадесет години от началния момент количествата на отделената в атмосферата топлина са се увеличили значително. Макар че употребата на горива от вкаменелости спада рязко, изобилието от енергия означава нарастване на индустриалните процеси. Индустриализираното общество се разширява драстично, едновременно с производството на сложни молекули и неорганични отпадъци. Населението продължава да се покачва. През 2050 г. осем милиарда души живеят модерен консуматорски живот…
Симулираните градове да се превръщат в масивни конгломерати. Масивни струпвания на светлина.
— Поради повишената топлина в атмосферата нивото на океаните се покачва. Климатичните изменения пораждат обезлесяване. Балансът в екосистемата се нарушава, заедно с повечето други видове — обширна хранителна верига, от която зависи оцеляването на човечеството. Основни видове изчезват. Океаните потъмняват от водорасли. Парниковият ефект излиза от контрол.
Под погледа на Грейди реалистичната анимация показа изтъняването на атмосферата. Парниковият ефект започна да унищожава човечеството — и всичко това в рамките на век.
— Заможните се оттеглят в орбита. Останалата част от човечеството погива.
Грейди бавно си пое дъх:
— Добре. Бих искал да видя данните, на които се основава това предвиждане.
Алекса настойчиво се вглеждаше в него.
— То се основава на четиристотин милиона петабайта метеорологически, социологически и икономически данни. Ако ви предоставех достъп до информацията, бихте се нуждаели от четиридесет милиона години, за да я прочетете. Надявам се да си носите очилата.
— Ще се огранича с обобщението.
— Както казах: виждала съм хора като вас и преди, господин Грейди. Учени, които са убедени, че тяхното откритие ще „спаси“ човешкия вид. Но някога замисляли ли сте се какво би станало, ако вашата антигравитационна технология бъде въведена повсеместно? Осъзнавате ли влиянието, което тя би имала върху обществото? — Алекс отново се обърна назад и нареди остро: — Варуна, приготви антигравитационен сценарий номер три.