Поне можа да обърне глава.
— Хората ще ме търсят, господин Хедрик! Аз имам семейство. Колеги. Не можете просто да ме накарате да изчезна!
Хедрик направи знак на войниците да спрат. Собственото тяло на учения бавно се обърна като зомби, за да обърне лицето му към директора.
— Но вие не сте изчезнали, Джон. Всички знаят къде сте. Вижте сам.
В отговор на един негов жест видеоизображения изпълниха околните стени. Нов замах раздели образите в десетина извънредни емисии, предаващи на живо: пряко предаване от мястото на все още бушуващ индустриален пожар. Надписът в дъното на една от емисиите обявяваше:
Учени загиват в нападението на терористична неолудитска организация.
В друга емисия репортерката съпровождаше въздушна снимка на разрушената лаборатория с обяснение:
— Във видео, публикувано в социалните мрежи, радикалната антитехнологична организация на Вършачите поема отговорност за експлозията, причинила смъртта на шестимата учени в Едисън, Ню Джърси, тази нощ.
Трети екран показваше репортер, застанал на фона на пожара:
— … фанатичната религиозна организация, решена да върне човечеството в Железния век, нанесе пореден удар. Този път жертва на безумието им стана лаборатория в…
Една от телевизиите показваше стара снимка на Грейди и черно-бяла снимка на Алкот:
— Сред жертвите са съоснователите на „Киралити Лабс“ Джонатан Грейди и Бъртранд Алкот, а също и инвеститорите Албърт Марано и Слоун Джонсън…
Поредната емисия:
— … е шестият атентат, извършен от Вършачите в рамките на настоящото десетилетие. До този момент така и не е открито сходство в атаките им; случва се да минават години без активност от страна на…
Грейди с ужас се взираше в образите, съпътстващи доклада на репортерите; покрити носилки на колела се отдалечаваха от мястото на пожара. Сред руините щъкаха кучета, дирещи още останки.
Хедрик се обърна към Грейди.
— Отглеждането на зъби, кости и всякакви телесни части от ДНК е нещо напълно обичайно за нас. Останките, открити след пожара, действително ще принадлежат на вас. За външния свят екипът ви е мъртъв. Дори и ако бяхте приели да работите с нас, Джон, пак не бихте се върнали. Недопустимо е да се връщате сред обикновените хора. Умът ви е прекалено опасен.
Глава 4
Метод на действие
Бял „Еврокоптер AS350“ се спускаше сред мъгливото зимно небе. Той се извъртя по посока на вятъра, преди да се приземи край морето от полицейски и пожарни коли, струпани в паркинга на индустриалната зона в Едисън, Ню Джърси. Превозните средства с проблясващи светлини бяха струпани около масивен взривен кратер, превърнал постройката в димяща равнина. Пожарникари все още се бореха с остатъчните пламъци. Следователи от ФБР в пълно защитно облекло преравяха руините.
Роторите на хеликоптера бавно успокоиха движението си. Специален агент Денис Дейвис изникна от кабината и с приведена глава се приближи към двамата изчакващи мъже. Те носеха зимни парки със знака на Федералното бюро. Дейвис закопча собствената си парка — хеликоптерът все още навяваше мраз. Поне това ѝ даде основание да се зарадва (за пореден път), че прическата ѝ все още е по войнишки къса.
Тя кимна на двамата мъже. От своя страна, те не изглеждаха особено доволни от срещата: нещо, към което трябваше да се подходи внимателно.
— Идеята не беше моя, Томас.
Агент Томас Фауъл, строен и оплешивяващ мъж в средата на четиридесетте, изглеждаше смутен.
— Има ли значение?
— За протокола, мисля, че това беше глупаво.
Той се обърна и се загледа към обширното местопрестъпление.
— Разбрахме ли се? Или ще искаш преназначение?
Фауъл поклати глава.
— Просто ми се иска ти да притежаваше по-различно от настоящото си резюме — рече той. — Но пък на тяхно място бих взел същото решение.
Денис го погледна в очите и кимна.
— Това беше изключително ясно от твоя страна.
— Съветвам те да не повтаряш питането си, когато съм на две бири.
Тя кимна и се обърна към по-младия агент.
— Дуайт, можеш ли да откриеш екипа за бързо реагиране? Искам точен брой на жертвите колкото се може по-скоро.
— Имаш го, Денис. — Дуайт Уортман, по-младият агент, кимна и се отправи към колите.
Тя закрачи към димящите руини. Вървешком се обърна към крачещия до нея Фауъл:
— Какво имаме до този момент?
— Определено става дума за нашето момче. Котън публикува видеото в YouTube минути след експлозията. Показва как жертвите му се гърчат до последния момент. — Той ѝ подаде таблет.
Тя докосна екрана. Видеото показа познато лице — Ричард Луис Котън, заобиколен от маскираните си следовници. В момента той сочеше към някаква сложна апаратура, към която бяха привързани учените.