Другият направи справка с предишните страници на бележника си.
— „Киралити Лабс“.
— С какво по-точно са се занимавали?
— С нещо, наречено кирални свръхпроводници.
— Свръхпроводници — това ми е ясно. А какво означава „кирални“?
— И аз самият не знаех. А от обяснението не разбрах много. Нещо, свързано с електрони, които се движат само в една посока.
— Във всеки случай нещо, което са направили тук, е раздразнило Котън. Накарало го е да доведе екзекуторите си.
— Щом той е толкова възмутен от високите технологии, защо не е нападнал някоя фирма, занимаваща се с биотехнологии или космически полети?
Тя се замисли над думите му.
— Това би било прекалено трудно. Той напада само дребните риби. — Денис погледна към старата постройка. — Огледай се. Те дори не са имали охранителен портал. Под десет служители. Също като предишните атентати. Малки, сравнително неизвестни организации. Той просто иска лесни жертви, които да му гарантират отразяване в медиите. Готова съм да предположа, че тази компания не се е отличавала с нищо. Не е имала никакви големи клечки сред служителите си.
Фауъл направи поредна справка със записките си.
— Онзи Алкот е преподавал физика в най-престижните университети.
— Това го видях. Но отдавна е бил пенсиониран. Бил е над осемдесетгодишен. Най-вероятно са го използвали за малко престиж. — Няколко мига Дейвис остана замислена. — Ами финансирането им?
— По-рано сутринта събрах тази информация. — Фауъл отново повдигна таблета си, този път за да отвори файл със сканираните копия на корпоративни документи. — Първоначалното финансиране е дошло от нюйоркската „Шиърсън-Байерс“. Съдейки по хронологията, основателите са били достатъчно досетливи да използват първоначалната инвестиция, за да привлекат други, по-малки вложители.
— Някакви връзки с организациите от предишните атентати?
Фауъл поклати глава.
— Ще прегледаме фиктивните фирми и дъщерните организации, но на първо четене няма общи неща. В случая говорим за съдружничества от Средния запад и югоизточната част на страната. Най-вероятно медици и адвокати, които искат да постигнат голям технологичен успех, но нямат връзки в Силициевата долина. — Той отмести още няколко страници. — Само дето изглежда, че са били пратени за зелен хайвер.
Това я накара да извърне глава към него.
— Какво искаш да кажеш?
— Президентът на компанията, Джон Грейди; тридесет и една годишен. Родителите му казват, че той бил получил финансиране от държавния научен фонд.
— Нека позная, в действителност той не е получавал.
— Именно. Грейди не присъства в архивите на фонда.
— А академичните му постижения?
— Тъкмо това е. Той няма диплома. Или поне не от истинско учебно заведение. Напуснал е университета в Олбъни. Получил е магистърска степен по физика от онлайн курс. Родителите му казват, че са били особено горди с него, защото той преодолял когнитивно увреждане.
— По-точно?
Той погледна към бележника си.
— Вродена синестезия.
— Или казано на човешки език…?
— Очевидно той е виждал музика и е чувал цифрите — някакви преплетени жици в мозъка. Нещо от този сорт. И е имал мания да прегъва хартия.
Това обясняваше опърлените оригами, които лежаха сред руините.
— Липса на академични постижения. Чудатост. Поведенчески проблеми. — Фауъл се загледа в записките си. — И прочие, и прочие.
Дейвис се замисли.
— Тези неща започват да ми звучат познато. Атентатът в Ню Орлиънс преди пет години — основателят на компанията страдаше от синдром на Аспергер, или нещо от сорта. Нямаше ли и един друг с някакво подобно състояние?
Фауъл я погледна.
— Ще прегледам предишните досиета. Виждам, че имаш някаква идея?
Тя продължаваше да размишлява над предишните случаи.
— Кога се случи онзи атентат в Тампа? Преди и двамата да започнем да работим по тези случаи? Преди девет години? Ставаше дума за електроинженер, който твърдял, че е финансиран от МО. Но в действителност не бил.
Другият кимна.
— Може би става дума за някакви специализирали се в приложната наука измамници, които Котън мрази. Може би майка му си е изгубила спестяванията заради подобни мошеници…
— „Киралити Лабс“ произвели ли са някакъв продукт? Подавали ли са заявление за патент?
Няколко мига Фауъл преглеждаше записките си, преди да повдигне очи и да поклати глава.
— Да, това никога не се случва. — Агент Дейвис погледна към медийните хеликоптери, които кръжаха на около километър над тях. Предаваха на живо от местопрестъплението. И подхранваха егото на Котън. — Котън обича да се насочва към плодове, които са почти узрели.