— Има моменти, в които ми се иска да те убия.
— Постарай се, синко. Само не се проваляй.
Двамата мълчаливо се взираха един в друг. Накрая Морисън се усмихна:
— И двамата споделяме склонност към убийства. Някои от нас са по-добри в прилагането ѝ на практика.
Лабораторният техник бавно си пое дъх.
— Няма да се поддам на генетичните си предразположеност.
— Поредно потвърждение на думите ми.
Техникът се обърна отвратено.
— Успокой се, Зета. Ти си един от качествените.
— Приключих — обяви техникът. — Файлът му е готов. Сега моля да ме извиниш.
— Добре. — Морисън хвърли един последен раздразнен поглед към клонинга. — Приспи го и го качвай на транспорта.
— По дяволите…
Грейди затърси думи да ги убеди.
— Почакайте. Не правете това. Аз…
Но неустоимото желание за сън го обви като задушаващо одеяло.
Шест месеца по-късно
Глава 6
Изгнание
Скалата под краката на Джон Грейди продължаваше поне триста метра, преди да се вреже в океанската вода. Самата стръмнина продължаваше и под водната повърхност, към дълбините. Подобни скали обгръщаха острова. Остров тъй далечен, че тук имаше само два вида птици — единият от които не можеше да лети — и почти никаква фауна. Нямаше гризачи. Нямаше змии. И растителността бе ограничена откъм разновидност. Може би някой ден някакви мигриращи птици щяха да пристигнат. Това щеше да му даде известна представа за сегашното му местоположение.
Нощем Грейди сядаше пред колибата си и се взираше към съзвездията и ивицата на Млечния път. Нощното небе изглеждаше още по-възхитително и от времето, когато той се бе разхождал из Сиера Невада и Канадските скалисти планини с родителите си — блажени невинни времена, моменти на бягство от детство, прекарано сред терапевтични усилия, опитващи се да го „излекуват“.
Психозата е умствено състояние, в което лицето губи контакт със заобикалящата го среда. И по всичко бе изглеждало, че младият Джон Грейди не живее в реалността. Като малък той бе оставал загледан в невидими неща, потънал в собствения си свят. Заради подозрението, че страда от остра форма на аутизъм, той бе прекарал повечето от ранните си години сред специализирани грижи. Първите си думи бе изрекъл едва на пет години.
И все пак тези първи думи бяха представлявали цялостно изречение:
— Вече искам да си вървя у дома.
И той се бе прибрал у дома, привидно забелязващ външния свят все повече и повече.
Едва през седмата му година неговата майка му помогна да разбере, че другите хора не възприемат цифрите като цветове — че пет не е тъмносиньо, нито три е яркочервено. Също както повечето хора не асоциираха математиката с музикални тонове. Грейди „чуваше“ математиката, когато потъваше в логиката ѝ. Долавяният дисонанс веднага му позволяваше да забележи погрешните изчисления. В неговия ум математическите концепции придобиваха специфични и допълващи се форми. Формата и звукът на изискващите решаване математически проблеми му изглеждаха по един или друг начин изкривени. Какофонични.
Това му усещане почти никога не го подвеждаше.
Всичко това го бе направило различен от останалите. А да бъдеш различен, означаваше да се превърнеш в цел на подигравките им. Още от ранна възраст математиката бе станала негов единствен другар. Той се бе сближил със заобикалящите го закономерности на естеството.
Единственото дете на прогимназиални преподаватели, Грейди бе получавал най-добрите грижи, които те можеха да си позволят, и стабилен живот. Но едва след навършването на първото му десетилетие — след години безплодно лечение на аутизъм — състоянието му бе определено правилно.
Вродената синестезия е състояние, в което възприеманото от две или повече сетива се слива. В случая на Грейди ставаше дума за обогатено възприемане на цифри — за него те притежаваха цветове, геометрични форми и звуци. Той можеше да вижда символите им и да ги възпроизвежда, но същевременно с това им придаваше невидими за останалите хора качества.
Невробиологията не бе в състояние да предостави пълно обяснение за това състояние. Във всеки случай се знаеше, че нормалният мозък определя определени райони за съответните сетива. На зрителната кора е поверено обработването на получените образи. От своя страна, тя е допълнително подразделена на специфични зони, свързани с определянето на цветове, движение и с визуалната памет. Доминиращата теория предполагаше, че повишеното взаимодействие между отделните подрегиони на зрителната кора поражда различни форми на синестезия. С други думи, мозъкът на Джон Грейди разменяше повече вътрешна информация.