Очевидно книгата представляваше някаква технология — страниците изглеждаха изработени от качествен велен, но се държаха като дисплеи с висока разделителна способност — личен интернет. Колкото и остро да се взираше той в тях, никакъв проблясък не се забелязваше. Текстът изглеждаше отпечатан с качествено мастило. И самата книга не притежаваше батерии или захранваща връзка. На вид и на допир тя изглеждаше като стара енциклопедия.
Той я бе отворил отново и изрекъл:
— Какво означава Omnia?
Страницата се изчисти, за да изпише думата „Всичко“.
Грейди бе кимнал на себе си и бе казал:
— Научи ме да се ориентирам в морето.
Страниците бързо се изпълниха със статии на поисканата тема, но голяма част от тях бяха цензурирани с черни ивици, скриващи най-важните детайли.
— Покажи ми техники за конструиране на малки плавателни съдове.
Книгата отново се изпълни с цензурирани статии. Само обещаващите им заглавия можеха да бъдат разчитани — сякаш напук.
Не, това не беше интернет, а подбрана виртуална библиотека. Строго контролирана, без да скрива този факт: тя показваше наличието на поисканите резултати, но не предоставяше достъп до тях. Предоставяше само отговори, които похитителите на Грейди смятаха за безобидни или полезни. Но как така книгата знаеше какво от съдържанието си да цензурира? Очевидно с помощта на някаква непозната технология.
И все пак тази книга трябваше да притежава някакво безжично устройство, за да предава исканията и да приема информация — радиопредавател и приемник, най-вероятно с ограничена мощност, но пък Грейди можеше да изработи някакво късовълново устройство. Да сглоби антена. Да усили сигнала. Следващите няколко дни той бе прекарал в опити да разкъса книгата, но тя се бе оказала по-здрава от очакваното. Страниците ѝ не се поддаваха на разрязване с някой от ножовете му, не горяха. Подвързията се оказа също тъй издръжлива. Усилията му не оставяха никакви следи отгоре ѝ. Може би тази книга бе изработена от въглеродни решетки или нещо подобно. Във всеки случай Грейди трябваше да признае, че технологиите на Бюрото са внушителни.
В един момент той бе затворил книгата и я бе захвърлил. И сега тя стоеше на лавицата му, под парче кристална скала, което бе открил в една от разходките си.
Случилото се с обезкуражаващо напредналата книга бе събудило подозрението му по адрес на хартията и писалките. В началото бе решил да не ги използва, решавайки, че похитителите му са способни да разчетат всичко, изписано от него. Тогава преоткри старо занимание, за което не се бе сещал от цяла вечност.
Той започна отново да твори музика.
В детството му бе имало моменти, в които той се бе замислял над нотите, долавяни сред математиката. Сега той бе получил неочаквана възможност да се занимае по-сериозно и да разшири интереса си към класическата музика. С помощта на книгата той бе усвоил нотопис и бе започнал да твори. Не бе го притеснявала мисълта, че онези от Бюрото ще разчетат композициите му — той дори се бе развеселил от представата, в която те се опитват да открият някакъв скрит смисъл в музиката му. Доколкото самият Грейди знаеше, скрит смисъл нямаше. Ставаше дума за приятна фрактална симетрия. Липсата на музикален инструмент представляваше известно отегчение, само че той можеше да чува музиката и в ума си.
Грейди взе един пергаментов лист, покрит с ноти, и премина през няколко части от аматьорската си симфония, местещ ръка като диригент. В един момент той се засмя с глас. Той — седнал да пише симфонии. Това бе нелепо; ако не беше пленничеството му, никога не би седнал да се занимава с подобно нещо.
И творческият процес не му вървеше. Как ли Моцарт, Бетовен и останалите като тях се бяха справяли? Някои от частите му бяха добри, но сливането им не му се удаваше. В крайна сметка той не искаше да постигне нещо еквивалентно на Копланд: той се стремеше към красота, тъжна меланхолия, като измъчващата го в момента. Само че му липсваше наборът от музикални изразни средства. Грейди трябваше да признае, че колкото и талантлив да бе в определени насоки, музиката не беше сред тях. Тя не му се удаваше със същата лекота като математиката — дори и двете сфери да изглеждаха някак свързани.