— Или пък не.
— Композицията още не е завършена. — Грейди побърза да събере нотните листове. — Защо си губите времето с мен? Нима наистина очаквате, че ще ви простя за всичко това и ще започна да ви помагам?
— Приблизително седемнадесет процента от несътрудничещите изобретатели си променят мнението по време на този престой. — Роботът повдигна парчето кварц и взе книгата от лавицата, за да я разгърне. — Повечето от тях работят с Omnia, за да научат повече за направените от нас открития. За да преценят по какъв начин самите те биха могли да се впишат в цялостната картина.
— Имаш предвид откритията, които вие сте заграбили наготово.
— Вие все още запазвате погрешно впечатление за нас. Всичко, което ние правим, цели да запази човешкия вид. Бедните и богатите. Силните и слабите. Да не позволи на човечеството да се самоизличи.
— Да, ако бях прекарал времето си в четене на цензурираната ви пропаганда, сигурно сам бих осъзнал това. Никога няма да ме убедите, че БКТ се интересува от добруването на човечеството. Вие по абсолютно никакъв начин не се отличавате от всички досегашни тирани, които историята е видяла.
— Ние сме част от правителството на Съединените американски щати. Нашата легитимност произтича от…
— Мене ли се опитваш да убедиш, или себе си?
— Опитвам се да намеря общ език с вас. Да ви помогна да разберете.
— Тогава защо не ми промиеш мозъка? Защо не ме накараш да си променя мнението? Вие умеете да правите и това, нали?
Последва известно мълчание.
— Това би ви увредило.
— Трудно ми е да повярвам, че подобна дреболия би ви спряла.
— Човешкият ум е най-сложният обект в познатата вселена. Иновацията изниква само доброволно, от проявата на свободната воля. Ние все още не разбираме процесите зад тази воля. Това прави хора като вас толкова редки, Джон.
— Но ти призна, че разработвате техники за контрол над ума.
— Технически това е възможно, да, но само в ограничена степен.
— Хубаво тогава. Това определено улеснява нещата. — Той сграбчи парчето кварц от бюрото. — Ето го моя отговор, за протокола.
И Грейди стовари парчето скала върху челото на робота, карайки хуманоида да залитне към кухненската маса.
— Джон, не правете това.
Грейди последва робота и продължи да му нанася удари. През цялото време машината размахваше ръце, за да запази равновесие. Горната част на механичната глава бе вдлъбната. Един панел отхвърча.
— Постъпката ви е безсмислена!
Той сграбчи една от механичните ръце и продължи да нанася удари.
— Записвате ли всичко това?
— Насилието няма да постигне нищо.
При поредния удар камъкът се строши на две. Роботът все още стоеше на крака, с очукана глава, но инак невредим. Това разочарова Грейди.
— Дойдох да разговарям с вас, преди да приключа със случая ви. Вие не използвахте книгата. Не извършвахте проучвания. Продължавате да се съпротивлявате. Но все още имате шанс да напуснете това място.
— За последното съм съгласен. Надявах се да строша главата и да открадна радиото.
Роботът поклати глава.
— Не ми казвайте, че сте възнамерявали да търсите помощ?
— Точно за това става въпрос. Все пак тази консерва се управлява от разстояние.
— Ние не използваме радиовълни, Джон. Нашите комуникации преминават през компактифицирано пето измерение, а не през триизмерното пространство.
Грейди сепнато погледна робота.
— Като в пространство на Калаби-Яу? Теорията на браните е потвърдена?
— Ако наистина желаете да узнаете, престанете да се съпротивлявате. И бездруго на този остров не съществува нищо, което да е в състояние да повреди жизненоважните системи на тази единица. Безсмислено е да продължавате с досегашните си опити.
Няколко мига ученият остана загледан в машината, а после въздъхна.
— Така да бъде. — Грейди отвори вратата. — Знаеш пътя.
— Защо се противите на онова, което е не само във ваш интерес, а и в интерес на човечеството?
— Защото не вярвам, че е в мой интерес. Вие ми казвате, че всичко ще бъде наред, стига да се съглася да стана ваш роб.
— Ние не искаме от вас да ставате роб.
— В такъв случай искате от мен да стана робовладелец, което е още по-лошо. — Той се приближи до робота и коленичи, сграбчвайки един от краката му.
— Какво правите?
Грейди дръпна крака, принуждавайки машината отново да запазва равновесие. Кракът изглеждаше тежък.
— Небеса, от какво е изработено това нещо?
— Държите се нерационално.
Грейди блъсна робота към кухненската маса, за да сграбчи и другия му крак. Металната глава блъсна пода. Ученият повлече размахващия ръце робот към вратата. Роботът тежеше поне стотина килограма, защото оставяше бразди о каменния под.