Той отново огледа помещението, този път внимателно. Беше странно, че цялата стая е изпълнена със светлина тъй равномерно. Не се виждаха сенки. Липсата на детайли бе смущаваща. Стъпките му не пораждаха никакъв звук. Дори синестестичните му възприятия не се обаждаха. Тази зала бе стерилна за сетивата.
— Ехей! — високо извика той.
Никой не се отзова. Колкото и твърди да бяха стените, въпреки това те поглъщаха звука. Това не изглеждаше логично. Може би те притежаваха различни физични и акустични особености? Трябваше да съществува някакво обяснение, дори и ако в момента Грейди не можеше да достигне до него. Законите на науката важаха навсякъде — без значение дали става дума за Нютонова или квантова физика.
— Знаеш ли защо си тук?
Това беше собственият глас на Грейди.
Той застина, защото не беше сигурен дали това е била мисълта му, или наистина е прозвучал глас. Липсата на ехо го затрудняваше.
Те се опитват да те заблудят, помисли си той. Не се отпускай, Джон.
След известно време той отново чу гласа:
— Знаеш ли защо си тук?
Като шепот в ума му.
Грейди огледа стените и тавана.
— Престани да използваш гласа ми.
— Бях отгледан като твое отражение.
Грейди не искаше да повярва на това.
— Знаеш ли защо си тук?
Той запуши уши.
— Престани да използваш гласа ми!
— Ти си тук, защото си ценен кандидат за неврологично изследване. Ние ще проучим как функционира умът ти.
Грейди повдигна ранената си ръка и изкрещя:
— Какво сте ми направили?
— Тялото ти бе приведено в съответствие към условията на изцяло затворен хабитат.
— Вашият „изцяло затворен хабитат“ не допуска нокти? И какви са тези игли върху главата ми?
— За да започнем проучването, всички рогови и нишковидни биоматериали бяха премахнати от тялото ти. Растежът им бе преустановен. В пъпа ти бе вкаран катетър, който да улесни храненето и отстраняването на отпадни материали. В главните ти мозъчни структури бяха инсталирани сензори.
— Господи…
Грейди почувства остро желание да изтръгне иглите, но пръстите му още кървяха.
— Тези неща пробиват чак до мозъка ми?
— Това е мрежа от карбонови микронишки с диаметър от два микрона. Тя наблюдава дейността в различните региони на мозъка.
— Но…
— Всяка от тези нишки е милиони пъти по-здрава от човешки косъм. Те са специално проектирани да притежават устойчивост срещу мозъчните протеини; това предотвратява уврежданията и образуването на белези.
— Увреждания? — Ужасът продължаваше да сковава Грейди. — Бога ми… — Те буквално бяха нахлули в ума му. — Поставили сте хиляди игли в мозъка ми…
— Деветстотин тридесет и четири двупосочни антени.
Той се отпусна до стената. Това бе възмутително. Той бе уверен, че усеща хиляди погледи да надничат в главата му.
— Защо ми причинявате това?
— Защото твоят мозък се отличава с няколко уникални мутации — мутации, чието по-добро осъзнаване на вселената ние искаме да проучим. Моя задача е да се уверя, че нищо няма да ти се случи по време на този процес. Да те защитавам, дори и от теб самия. Бих искал да ме смяташ за свой приятел.
— Върви на майната си.
— Обстоятелствата, довели те тук, се намират извън моето разбиране. Моят интелект е изключително специализиран, проектиран изцяло за тази задача. Но за да я изпълня, аз ще се нуждая от съдействието ти.
— Ти си наръгал жици в главата ми, отрепко! И очакваш от мен да ти помагам?
— Нашата цел е да разберем начина, по който твоят мозък интерпретира реалността. Това означава, че трябва да наблюдавам как използваш мозъка си по време на различни дейности.
— Как аз „използвам“ мозъка си? Какво искаш да кажеш? Аз съм мозъкът си.
— Настоящите космологични модели не подкрепят тази теория.
Колкото и да беше разгневен, Грейди не можа да не погледне към тавана.
— Какво общо има с това космологията?
— Човешкият ум е квантово устройство. Декохерентността и приетото вълново сливане се отлагат от самото съзнание — което се проявява от мрежа субатомни микротубули при синапсите. Тези микротубули на свой ред са обвързани с частици, които се намират извън четирите измерения на Нютоновото пространство-време.
— По-точно? — заинтригувано попита Грейди.
— „Човешки същества “ е разговорният израз за представителите на Homo sapiens — примати от хоминидното семейство, единственият оцелял вид от рода Homo. Но в един момент от предишните два милиона години, най-вероятно при еволюцията на Homo erectus, прекият предшественик на човешкия мозък е развил церебрална короподобна структура: рудиментарен квантов механизъм, който позволява на n-измерното съзнание да взаимодейства с четирите измерения на космичното време.