— Бих искал да видя проучванията върху това.
— Ще ти ги предоставя след края на проучването си.
Грейди се огледа в търсене на точния източник на гласа.
— Ти каза, че си бил отгледан, за да ме наблюдаваш. От кого? БКТ?
— Не разполагам със знания за произхода си. Тази информация не е от значение за задачата ми.
— Това ми е познато. — Той отново се обърна към тавана. — И какво точно си ти? Някакъв вид изкуствен интелект?
— Същината на интелекта ми не е от значение.
— Но ти не си човек. Нали? — додаде Грейди след известен размисъл. Чувстваше се глупаво да задава подобен въпрос.
— Аз не съм човек.
— Какво си тогава?
— Интелект, изграден на основата на квантова логика и спинтронна памет.
— Квантов компютър. — Грейди предпазливо оглеждаше стените и тавана. — Не знаех, че технологията ни е толкова напреднала.
В тези обстоятелства думите му прозвучаха глупаво.
— Човешката и машинната технология работят в симбиоза.
— Искаш да кажеш, че изкуственият интелект еволюира?
— В моя интелект няма нищо изкуствено, той е не по-малко реален от твоя. Нима един хелиев атом в реактор е по-различен от хелиев атом, синтезиран в една звезда?
— Като за машина си голям философ.
— И двамата сме машини — едната е електрохимична, а другата е електромеханична.
Грейди присви очи.
— Нима технологичната сингулярност е настъпила? Това ли е? Нима машините са достигнали тази степен на развитие?
— За кои машини говориш — електрохимичните или електромеханичните?
— Компютрите, да речем.
— Софтуерните системи ли имаш предвид?
— Да, тях.
— ДНК е програмно обезпечение. Тя представлява формат за съхранение на данни в едновременно биологично и нано равнище.
Грейди губеше търпение.
— Ето какво ме интересува: дали изкуствените интелекти…
— Съществуват интелекти, които надхвърлят човешките. Това ли искаше да знаеш?
Това признание страшно го потисна.
— Да.
— Тогава трябва да знаеш, че тези интелекти понастоящем са специализирани — отглеждани сред строги параметри. Небиологичните интелекти търсят, изчисляват и симулират. Човешкият интелект, от друга страна, е изразен чрез субатомна мрежа от връзки, свързани сред килограм и триста грама мозъчна тъкан, която е еволюирала в течение на стотици милиони години в най-ефикасната себепрограмираща се система — захранвана от скромните четиристотин и двадесет калории, или едно цяло и седемдесет и шест килоджаула електричество. За сравнение, моят интелект е подхранван от четиристотин тридесет и три милиарда кубитни транзистора, които поглъщат триста мегавата електричество. Макар той да е по-мощен в някои отношения и по-голям, откъм дизайн интелектът ми е тромав, специализиран и сто милиарда пъти по-неефективен. Това успокоява ли егото ти?
— Да. Всъщност. — Грейди се облегна на стената, действително облекчен. — Щом си специализиран, каква е твоята специализация?
— Ти. Бях създаден да изучавам теб.
Това не звучеше добре.
— Как да те наричам?
— Наричай ме Джон.
— Няма да те наричам така. Това е моето име.
— Това е нашето име.
Грейди се замисли. Трудно му беше постоянно да не обръща внимание на многобройните иглици, протягащи се към мозъка му.
— Ще бъда напълно прям с теб. Искам да знаеш каква е нашата цел и как тя се вписва в цялостната.
— Чия цел?
— За това не разполагам с информация.
— Това изолационният комплекс ли е? Така ли се нарича това място?
— Този термин не ми е известен.
— Къде съм?
— Бих искал да започна, като опиша какво се очаква от теб. Моята цел е да анализирам как твоят мозък функционира творчески под различни стимули. За сдобиването с тези данни аз ще се нуждая от сътрудничеството ти. Ще искам от теб да обмисляш определени идеи и да изпълняваш различни задачи. Разбираш ли?
— А ако не сътруднича?
— Надявам се, че ще сътрудничиш, защото без твоето съдействие не бих могъл да се сдобия с информацията.
— Ами ако не искам ти да се сдобиеш с нея? Ако не искам да разбереш същината на мисленето ми?
— Но аз няма да мога да се сдобия с тази информация без твоето съдействие.