— Да, това вече го разбрах.
— Склонен ли си да ми съдействаш?
— Не.
— Но аз няма да мога да се сдобия с тази информация без твоето съдействие.
— Разбрах го още първия път.
— Склонен ли си да ми съдействаш?
— Бога ми, едно и също ли ще повтаряш?
— Склонен ли си да ми съдействаш?
— Не!
— Но аз няма да мога да се сдобия с тази информация без твоето съдействие.
Грейди притисна длани над ушите си и се сви на пода.
— Млъкни!
— Склонен ли си да ми съдействаш?
Това продължи часове, или поне така се стори на Грейди. Както и да се опитваше да заглуши гласа, думите продължаваха да отекват право в главата му. В един момент ученият се изправи.
— Престани! Достатъчно!
— Склонен ли си да ми съдействаш?
Той въздъхна.
— Да. Дори и само за да те накарам да млъкнеш.
— Добре. Бих искал да си представиш нещо.
Грейди се постара да потисне омразата си.
— Какво?
— Представи си ситуация, в която се отправяш на дълго пътуване от дома си в Ню Джърси. За начало ти се отправяш на юг в продължение на десет хиляди километра.
— Добре.
Той се опита да не си представя, но не можа да се сдържи.
— Хубаво. Сега си представи, че след изминаването на десетте хиляди километра ти се обръщаш на деветдесет градуса и се отправяш на запад за същото разстояние.
Ученият си представи това, без да казва нищо.
— Много добре, Джон. Сега си представи, че при достигането на новата си цел ти отново се обръщаш на деветдесет градуса и извървяваш десет хиляди километра на север.
— Хубаво.
— На какво разстояние се намираш от началната си позиция?
Грейди презрително присви очи към тавана.
— Върнал съм се в нея.
— Повечето хора не биха казали това.
— Става дума за неевклидова геометрия — Земята е кълбо. В този триъгълник може да има три прави ъгъла.
На отсрещната стена изникна точно същата проекция.
— Ти използва няколко интересни места от мозъка си, за да достигнеш до това заключение, Джон.
— И полага ли ми се някаква награда?
— Известно ми е, че твоята синестезия ти позволява да асоциираш различните цифри с цветове и също така да виждаш числови редове. Разполагам с информация за неколцина човеци, притежаващи тази мутация. Какви цветове според твоите възприятия притежават тези тонове?
В помещението зазвуча един от Моцартовите концерти за пиано — втората част на Двадесети концерт в ре минор. Красивата музика го обгърна; Грейди усети как умът му просиява със сериозността на структурата. Красиви вълни цвят. Това възприятие приятно го отдалечи от настоящите му условия. След няколко секунди той почти можеше да си представи мислите на младия Волфганг по време на композирането. Самият Грейди не бе способен да създава музика, но можеше да разбере криещата се зад нея причина. Структурата на звука.
— Много добре.
Грейди отвори очи — макар да не осъзнаваше кога ти е затворил — и погледна към тавана, по който се разливаха вълни индигово, синьо и златисто.
— Моля, съсредоточи се върху музиката.
— Да се продъниш в ада дано.
Музиката продължаваше.
— Запознат ли си с глиалните клетки, Джон?
Той не беше.
— Върви на майната си.
— В продължение на десетилетия се е смятало, че невроните са главната движеща сила в човешкия мозък. Невроглиалните клетки превъзхождат невроните десетократно по брой, но за разлика от тях не реагират на електрически импулси. По тази причина се е смятало, че те са структурното лепило, което поддържа мозъка. „Глия “ е гръцката дума за лепило.
— Остави ме на мира!
Красивата музика все още се носеше, а Грейди се опитваше да не си я представя. Да се възпротиви.
Изкуственият интелект продължаваше да говори:
— Но когато изследвахме проби от мозъчната тъкан на Алберт Айнщайн, в тях не открихме повишено количество неврони. Наместо това установихме, че той е притежавал необичайно висока концентрация на глиални клетки.
Грейди се заслуша в музиката, неволно. Тя го милваше с богатите си цветове. С красотата на формата си.
— Това е особеност, която ти също притежаваш, Джон.
Грейди отвори очи. Това действително беше нещо ново за него.
— На практика глиалните клетки представляват мозък сами по себе си — мозък, основан не върху електрически сигнали, а химически. Аналогов компютър, който да съпътства дигиталните неврони.