След секунди процесът приключи; кухото пипало се прибра обратно. Останалите пипала захвърлиха Грейди на пода, където той се приземи тежко. Болката в ранената ръка и лицето го накара да припадне. Той се свести все така на земята, все още сред болка. Подът около него бе покрит с кръв.
Изкуственият интелект се обади почти веднага:
— Искам да си представиш нещо.
В отговор Грейди простена безнадеждно. Стонът му премина в беззвучно ридание, съпътствало загубата на всичките му надежди.
— Джон, искам да си представиш нещо…
Глава 8
Резистор
Извитата стена на килията му се бе превърнала в голям екран, покрит със зърнести изображения — силуетът на някакъв човек. Цветни петна и звуци. Като абстрактно изкуство. Джон Грейди знаеше, че това е смътна визуализация на спомен, извлечен от ума му. Женски глас. Призрачният силует на майка му се отзоваваше в отговор на плача чу.
— Те не разбират. Да, ти си различен, но точно затова те обичам.
Ярките цветни сенки се движеха.
Компютърът каза:
— Този спомен ти носи утеха. Ти често си представяш него наместо спомена, който аз желая да прегледам.
Неясният образ върху стената се промени. Сега екранът показваше неясна, постоянно променяща се поредица от сенки. Тогава споменът за майка му започна да се появява отново.
— … точно затова те обичам.
Грейди стоеше коленичил, с почти изцяло сведена глава. Никакви видими емоции не личаха върху лицето му. Той бе изгубил близо десет килограма; следите от борбата с пипалата се проявяваха при всяко по-невнимателно вдишване. По шест от тях изникваха от тавана, за да го хранят, лекуват и да го потапят в принудителен делта сън в моментите, когато изкуственият интелект решеше, че умственото и физическото изтощение се е натрупало. А всички съзнателни мигове представляваха кошмар. Също като този.
— Защо се съпротивляваш на прогреса, Джон?
Грейди не каза нищо. Споменът продължаваше да се повтаря.
— Да, ти си различен. Точно затова те обичам.
— В даден момент аз винаги получавам информацията, от която се нуждая. А ти си причиняваш страдания.
Грейди облиза изпръхналите си устни (тъй като той вече не приемаше храна и вода, а получаваше всички необходими вещества директно, устните и гърлото му оставаха постоянно сухи). С отвикнал глас той промърмори:
— Начукай си го.
— Профилирането на умствените ти процеси протича по график. Ако ти беше сътрудничил, аз щях да се погрижа да имаш удобства и престоят ти да протича задоволително. Сега аз пак притежавам данните, от които се нуждая, а ти страдаш.
— Ти не би спрял.
— Така е. Но ти би се чувствал добре.
— Именно тук грешиш.
Грейди наблюдаваше екрана и сенчестия силует на майка си. Лицето ѝ не се виждаше.
— Те не разбират…
— Ти не постъпваш рационално, Джон.
— Ти никога няма да ме разбереш.
— Грешиш. Ще разбера. Времето ни заедно едва започна. Предстоят ни много години.
Грейди мъчително си пое дъх. Образът на спомена трепна за миг, преди да продължи:
— Те не разбират…
— Отне ти известно време, но ти се научи да игнорираш електрическата стимулация на центровете на болка в мозъка си.
Ученият мълчеше.
— И въпреки това ние трябва да отбелязваме напредък, Джон. Ще искам от теб да си припомниш какво те вдъхнови да започнеш проучванията, които в крайна сметка доведоха до откритието ти. Престани да си припомняш майка си и се съсредоточи над спомена, поискан от мен.
Образът не се промени, защото Грейди се съсредоточи. Той бе добил опит в съсредоточаването на мислите върху определен спомен, дори и под смазваща умствена болка.
— Знаеш ли, че човешката памет не е част от n-измерното съзнание?
Грейди не каза нищо.
— Тя е допълнителна електрохимическа система. Това ми позволява да прочитам спомените ти, когато ти мислиш за тях. Известен ли ти е начинът, по който спомените се формират в човешкия мозък?
Грейди продължаваше да мълчи и да гледа към стената и проигравания там спомен. Пипалата стегнаха ранените му ребра и го накараха да потръпне мъчително. За момент образът премигна, преди да се успокои.
Изкуственият интелект отново поде:
— Новите спомени се формират чрез процес на дълготрайно потенциране. Това кара невроните в определени части на мозъка да станат реактивни едни с други, така че припламването на един ще предизвика припламването на други. Това съхранява информацията. Тези връзки са създадени чрез ензим — протеин киназа C — който на свой ред е активиран от прилива на калциеви йони в мозъка. Ти си спомняш, че глиалните клетките създават тези калциеви вълни. Така n-измерното съзнание задейства химията, оформяща физическата памет. Но самото съзнание няма памет.