Този червей успя да влезе в килията ти, защото полимерната система за обездвижване бе активна.
Защото ти се съпротивляваше.
Възприятивният модул на твоя компютърен инквизитор бе променен. Сега си в безопасност.
Грейди отново трябваше да изчака редуването на езиците, преди да прочете третата част от посланието.
Този ЕАП червей е проектиран да открива и да си сътрудничи с човеци. Той е изработен от подръчни БКТ технологии. Той разполага с биометричен инструмент, който ще ти позволи да се включиш в контролната система на затвора си. Изключително важно е да сториш това колкото се може по-скоро и да задействаш ръчните поддържащи и прочистващи системи. В противен случай ти остават около пет дни живот без пъпна поддръжка.
— Добре, разбрах…
След като събра сили, Грейди се отпусна на пода и потърси окото. То не се бе изтъркаляло далече. Ученият пропълзя до него и внимателно го повдигна откъм металния край. Инструментът приличаше на отвертка, само че с око наместо дръжка. Окото изглеждаше необичайно истинско. Под погледа му зеницата започна да се разширява. Грейди плахо го докосна. На допир то бе твърдо като стъкло, но въпреки това се променяше.
ЕАП червеят проектираше ново съобщение:
Свържи комуникационната връзка.
Грейди се огледа. Червеят продължаваше да повтаря едни и същи съобщения. Ученият се отправи към него. Червеят долови близостта му и се отпусна обратно на пода. Съобщението изчезна. Сега червеят приличаше на сив кабел с двусантиметрова дебелина, срязан в единия край.
Грейди се поколеба за момент, преди да докосне тялото му. Под допира микроскопичните нишки промениха цвета си — мораво, червено и зелено, преди отново да посивеят.
Той се вгледа по-внимателно и можа да различи отделни нишки, които все още се променят — очевидно химическа или електрическа реакция. Може би галванична реакция на човешкия допир?
В помещението се разнесе звуков сигнал, накарал учения да се огледа. В отсрещния край бе изникнал отворен малък сервизен панел, на около метър от пода. Панелът се намираше близо до извиващите се във въздуха пипала, които все още измъчваха въображаемата си жертва.
Грейди събра сили и започна да пълзи към отсрещната стена, като внимаваше да не докосва пипалата. Близо до целта си той спря да отдъхне за няколко мига. Явно бе изгубил много кръв, защото още се чувстваше слаб. След малко той се облегна на стената и се повдигна към изникналия отвор.
Той беше само няколко сантиметра дълбок; не се виждаха никакви подвижни части. Не личаха движещи се части, отворът просто се бе появил. В задната му част имаше зелена светлина редом до квадратен порт.
Грейди огледа окото, което стискаше. Тънкият му край беше кръгъл и прекалено голям. Тогава той обърна окото, пое си болезнен дъх и с трепереща ръка го повдигна, за да го доближи пред зелената светлина, като пред скенер.
Последва поредица тонове. Пипалата се прибраха в тавана, а леглото потъна в пода. Светлините притъмняха. По цялото протежение на една от стените изникнаха компютърни екрани — същата стена, където Грейди бе виждал мислите си прожектирани.
Най-близкият от екраните бе озаглавен: „Конзола на килия П483“. Той изброяваше няколко колони, очевидно предназначени за поддържащия персонал.
Изминало време от началото на сесията:
1:87:61:78:392:303
Уточняващи намеси: 23,381
Парасагитална степен: 210,9
Средно напрежение: 23,907 киловолта
Хидролизер: 0,047
Атмосферно налягане: 1,000123
Относителна влажност: 23,2%
Концентрация на частици: 0,00099 частици на милион
…
Бяха изникнали стотици подобни редове; те се обновяваха почти в реално време. Никоя от тези статистики не изглеждаше разбираема за измъчения му разсъдък, но поне бяха написани на английски.
Отпускайки отслабнала ръка, Грейди забеляза, че движението му раздвижва своеобразен курсор върху стената. Очевидно той не само можеше да наблюдава екраните, а и да взаимодейства с тях. Ученият докосна меню, озаглавено „Ръчен контрол на диагностичните системи“, което породи редица подменюта, сред които „Поддържане на живота“, „Подсистеми за разпит“, „Прожекционни настройки“ и др.
Дали Резисторите просто приемаха, че пленените в тези килии гении могат да разберат всичко? Точно в този момент Грейди не се чувстваше особено изобретателен.
Той се отпусна обратно на пода и допря глава на стената. Тогава той забеляза, че червеят отново прожектира информация. Чакаше го следното съобщение: