Nao waike taojian v3.8.80-Kuozhan zi xito ng jishu caozuo sho uce
Церебрален извлекателен корпус v3.8.80-Разширено системно ръководство
Церебральный Корпус Люкс v3.8.80-подсистема расширенного технического руководства операции
Cerebral Caja suite v3.8.80-Manual extendido Subsistema de Operaciones Técnicas
Boîtier cérébrale Suite v3.8.80-étendue du sous-systéme
Manuel des operations techniques
Грейди прихна, преди да си спомни ранените ребра.
Занапред той щеше да бъде по-предпазлив.
— Благодаря, Младши.
Глава 9
Наложителната лъжа
Трябваше да измине известно време, преди Грейди да престане да изпитва смущение от присъствието на змиеподобния си спътник. Червеят притежаваше достатъчно сходство с пипалата на изкуствения интелект, за да бъде смущаващ. Но пък най-вероятно „Младши“ бе сглобен от части на подобни пипала. А и имаше нещо окуражаващо в мисълта, че оборудването на Бюрото може да бъде компрометирано. Самият той трябваше да се научи на това.
Постепенно ученият започна да се радва на присъствието на червея. Устройството реагираше на насочена към него реч, като се изправяше — също като любопитно куче. И също като куче то не разбираше думите, но разбираше тона. Изреченото с висок тон го окуражаваше. Мъмренето с нисък тон го караше да се свие за няколко минути. Освен това червеят го следваше навсякъде. И не се нуждаеше от презареждане. По някакъв начин изчерпването на батериите вече не представляваше проблем за БКТ. Ако изобщо те използваха акумулаторни системи.
Чрез поредица от експерименти Грейди се научи как да включва и изключва прожекцията на Младши, като докосва антенките му. Оказа се, че прожектираният екран реагира на допир: не след дълго Грейди четеше привидно безкрайното ръководство на „церебралния извлекателен купол“, което очевидно представляваше неговата килия и изкуственият интелект, който отговаряше за нея.
След месеците възприятиен глад Грейди поглъщаше информацията ненаситно. Много скоро той се научи как да се ориентира сред диагностичните и поддържащи екрани на килията си.
Моментът, в който Грейди промени килията си от пъпно на ръчно поддържане, донесе значима промяна в перспективата му. Ставаше въпрос за обикновена диагностична настройка, но нейното задействане доведе до звуков сигнал; санитарни приспособления изникнаха от стената. Мивката и тоалетната чиния бяха изградени от същия сив материал като стените, но при доближаване до стилизирания чучур потече чиста вода. Сега Грейди отново притежаваше известен контрол над тялото си. Видно беше, че има и душ, само че настройките за него все още му бяха непознати.
Документацията бе предупредила Грейди, че той ще трябва да подхожда предпазливо към храносмилателната си система: все пак в продължение на месеци той бе приемал единствено готова за смилане храна. И въпреки това той прецени, че може да рискува да отпие малко вода. Той се загледа в струята, спускаща се върху ръцете му. Законите на хидродинамиката, които определяха повърхностното ѝ съпротивление и стичането ѝ, го заплениха. От толкова време той не бе виждал проявите им. Или проявите на други естествени закони. Умът му на синестет остана възторгнат.
Грейди доближи шепи до устата си. Глътките се плъзнаха по гърлото му като слънчева светлина. Той отново оживяваше.
Ученият наплиска лицето си и тихо въздъхна. Нямаше кърпи, с които да се подсуши, нямаше и дрехи. Но това не го притесняваше. Той се изправи; студената вода започна да се стича по врата му.
Той започна да обхожда килията си, замислен, оставящ мокри стъпки. За пръв път от много време насам кошмарните пипала не висяха над главата му. Стомахът го болеше, но въпреки това беше приятно да ходи свободно.
Тогава той се сблъска с тънка черна нишка, висяща от тавана в центъра на килията — точно на мястото, където бе стояло леглото му. В първия миг той си помисли, че това е паяк, увиснал на нишката си. Но при последвалия внимателен оглед Грейди можа да види, че коленцето в края му представлява някакъв конектор, неорганичен. И самата нишка бе неорганична. Ученият внимателно я огледа, преди да я докосне.
Материалът ѝ приличаше на онзи, изграждащ нишките, протягащи се до мозъка му. Поне така му се струваше. Не му изглеждаше добра идея да докосва главата си, за да потвърди.
Той леко подръпна нишката, но тя не помръдна. На всичкото отгоре изкуственото влакно започна да се врязва в ръката му. Грейди побърза да се отдръпне. Нямаше кръв, но кожата бе започнала да се разрязва.
Ученият отново погледна към тавана. Нишката бе достатъчно тънка, за да се изгуби от погледа. Какво представляваше тя?
Тази мистерия трябваше да почака. Макар че в момента Грейди се чувстваше добре, пирамидата на Маслоу още не беше изцяло задоволена. Рано или късно той щеше да се нуждае от храна. Трябваше да открие как да я получи, преди ситуацията да е станала критична.