Затова Грейди отново се зарови сред системните менюта на килията си. Той откри диаграма на целия си затвор и скоро осъзна, че килията му е само част от по-голяма отделена система за разпити. За това изкуственият интелект не бе излъгал. Килията му не изглеждаше да притежава директна връзка — вход или изход — с външния свят. Грейди бе изолиран като кораб в бутилка. Трудно му беше да определи по какъв начин мъчителите му бяха успели да го доведат тук: с изключение на петсантиметров отвор, мястото бе изцяло запечатано. Сред скали? Наноматериали? За това детайли не се споменаваха.
От диаграмата Грейди прецени, че Младши е използвал този отвор, за да се промъкне. Ученият се загледа в мястото, където тръбата излизаше извън рамките на диаграмата. Къде ли отвеждаше тя? Несъмнено трябваше да съществува някаква система, свързваща килиите — или поне свързваща ги към някаква инфраструктура. По някакъв начин Младши го беше открил. Изглежда, цялостното запечатване на индивидуалните килии представляваше предизвикателство дори за самото Бюро.
Във всеки случай една тръба с петсантиметров диаметър не можеше да му послужи за бягство.
Върху диаграмата Грейди забеляза малък термоядрен реактор, разположен във вторичното пространство на килията му — отвъд стената на неговия купол. Грейди прецени, че тръбата най-вероятно цели да поддържа атмосферното налягане за затворника. Или нещо от сорта. Трудно му беше да определи със сигурност. А системните конзоли не показваха никаква информация, която да му бъде от полза в намирането на местоположението на затвора.
За системата целият свят се изчерпваше с тази килия. Излизаше, че и за рамките на знанията си изкуственият интелект очевидно не беше излъгал. Но нали резултатите от разпита на Грейди трябваше да отиват някъде. Трябваше да съществува някаква връзка с външния свят.
С нова енергичност Грейди се зарови сред системите. Не след дълго той откри допълнителната поддържаща техника включително системите за синтезиране на храна и механизмите за формиране на материя. Това оборудване също се намираше в капсулата, но извън границите на килията. Според документацията хранителната система бе способна да произвежда „неумряло“ месо, имитация на яйца и почти всичко останало — за източник тя използваше органични молекули, синтезирани от други системи (и също така от преработени отпадъци).
Дали тази система представляваше самоподдържаща се биосфера? В такъв случай тя би представлявала нещо впечатляващо. И нещо наложително за далечните космически полети и колонизирането на…
Не, той не биваше да се отвлича от целите си. Ентусиазмът по технологиите на Бюрото беше изкушение, на което Грейди не биваше да се поддава сега. Затова той се върна към четенето.
Килията му разполагаше със собствен производствен модул, способен да произвежда всякакви компоненти, необходими за поддържането на функционирането ѝ, да преработва неорганични отпадъци, да поправя дефектни компоненти — и също така да създава поощрения за сътрудничещите затворници. В която роля Грейди не бе влизал нито веднъж.
При задействането на системите за хранене и производство техните прояви на свой ред изникнаха от стените под формата на тесни отвори и поставки. Те също се контролираха от диагностичните екрани. От менютата им му стана ясно, че ако той не се бе съпротивлявал през всеки един момент, изкуственият интелект би му предоставил известни удобства.
Възможностите за храна бяха изненадващо изчерпателни. Той потръпна пред огромния обем избор. По същия начин както човек би реагирал пред менюто на някое гарово кафене, предлагащо едновременно тайландска, мексиканска, индийска и френска кухня.
Той реши да опита купа пиле фо — виетнамски спагети, които нямаше да се окажат особено предизвикателни за храносмилането му. След като Грейди избра съответното название от менюто, до името изникна индикатор, който започна да се изпълва.
Кафене с процентов индикатор не вещаеше нищо добро.
Но след няколко минути сивкава купичка изникна от стената. И бульонът димеше уханно. Миризмата още повече раздразни апетита на Грейди. Той взе появилата се сива пластмасова лъжица и колебливо опита.
Ястието бе великолепно.
Може би заради дългото пленничество и глада, а може би заради истинските качества на гозбата, тя му напомняше за един евтин виетнамски магазин, в който той се бе отбивал ежедневно по време на гладните си студентски години. Онази закусвалня бе представлявала малко прозорче в стената. А в този случай това бе буквално.