Выбрать главу

Грейди погледна към червея.

— Не е зле, Младши.

Синтетичният червей се обърна по посока на гласа му.

Грейди се отпусна на пода до него.

— Никак не е зле.

След като се нахрани, ученият отново се доближи до жицата, висяща в средата на килията.

Тази нишка трябваше да води донякъде. Преди появата на Младши тя не бе присъствала, което означаваше, че най-вероятно червеят я е донесъл със себе си. Следователно тя имаше някаква цел.

Сега той се обърна към все още открития диагностичен порт в стената. Жицата изглеждаше достатъчно дълга, за да…

Грейди внимателно хвана конектора и го отнесе до порта, край който бе използвал изкуственото око. Малкият отвор все още стоеше открит. А конекторът в края на жицата изглеждаше подходящ.

Той приближи жицата до порта — тя достигаше, почти изцяло опъната. Тогава Грейди пъхна конектора.

Над главата му се разнесе пропукване, последвано от няколко звукови сигнала. Те продължиха да се повтарят на интервали.

Замени ги мъжки глас с елегантен индийски акцент.

— С кого разговарям? — И същият глас продължи на друг език. — Wo yu shui shuohua?

Грейди остана вцепенен от шок, бързо заменен от подозрение. Той не каза нищо.

— Avec qui je parle? C кого разговарям?

Грейди понечи да извади жицата.

— Не се страхувай. Аз съм затворник като теб.

Грейди сграбчи конектора, за да го извади.

— Je suis un prisonnier comme vous.

— И откъде да зная, че си затворник?

— Американец. През коя година те отвлякоха, приятелю?

Грейди бавно си пое дъх.

— Как бих могъл да зная, че това не е някакъв номер?

— Хм. Вярвам, че оперативният въпрос е: как можеш да си сигурен, че съм човек? И обратно: как аз бих могъл да съм сигурен, че ти си човек? Обратен Тюрингов тест.

Грейди се замисли над това.

— Макар да не мога да отхвърля вероятността полимерният ми червей да бъде заловен от някой изкуствен интелект, то тази вероятност е малка. На компютрите им липсва въображение.

Грейди погледна към Младши.

— Ти си сглобил това нещо — с технологии на Бюрото?

— Не аз. Но ти избързваш, приятелю. Още не си определил дали можеш да ми се довериш, забрави ли?

Грейди кимна.

— Да. Така е.

— Как да докажем, че сме човеци, в свят, където изкуственият интелект е нещо обичайно?

— Не съм сигурен, че мога да отговоря.

— Открили сме, че в такъв случай е полезно да се съсредоточаваме над сфери, в които човешкият разум се отличава от изкуствения — особено онези сфери, свързани с телесните функции.

— Открили? Значи не си сам?

— Всичко по реда си, приятелю. Нека всеки един от нас се убеди, че разговаря с човек.

— Като говорим за телесни функции. Мръсни вицове?

— Нещо подобно. Аз ще започна. Бъди така добър да ми опишеш миризмата на гениталиите на съпругата си.

Грейди се навъси.

— Какво? Що за…? Какъв ти е проблемът? И всъщност колко дълго си бил тук?

— Нима не разбираш? Този отговор ме увери, че имам насреща си човек. В настоящата си форма машинният интелект е много по-мощен от човешкия, но е тясно съсредоточен. Неспособен да долавя нюанси. Всеки ИИ, към когото се обърна с този въпрос, ще ми даде изчерпателен отговор, без да взема под внимание социалните специфики, които, в разговор между мъже, биха довели до размяна на удари.

Грейди колебливо погледна към тавана.

— Добре. Това ми се струва разумно. — Той се замисли. — И освен това не мога да си спомня дали съм женен.

— Съжалявам да чуя, че паметта ти е била увредена. Поне увери ли се, че съм човек?

Грейди осъзна, че непознатият събеседник звучи достатъчно чудат, за да изглежда човек. Несъмнено ставаше дума за някакъв ексцентричен гений. Едновременно радостно и облекчаващо беше отново да разговаря със себеподобен.

— Да. Всъщност ми е приятно да разговарям с теб.

— Би трябвало да обмислиш вероятността аз да се окажа надзирател.

— В такъв случай това престава да бъде моят личен ад, а става просто затвор.

— Да, приятелю. Ти се намираш в изолационния комплекс, в затвора, където Бюрото държи непокорните гении. Боя се, че това не е голяма чест.

— И как бих могъл да съм сигурен, че ти не си надзирател?

— Като проследиш логиката на ситуацията си.

— Добре. — Грейди замълча. — И тази логика е…

— Очевидно е, че ти сам трябва да я проследиш, макар че бих могъл да ти дам насока, ако желаеш.