— Наложи ми се да слушам доста за това.
— Съзнанието е по-издръжливо, отколкото те мислят. Вече си в безопасност, Джон. След като те открихме, ние никога вече няма да те изоставим.
Неочакван прилив на чувства задави Грейди — може би реакция от натрупания стрес, а може би някаква неясна и за самия него причина.
— Може ли да се присъединя към вашата група, Арчи?
— Ти вече си един от нас, иначе не бихме те намерили.
Грейди кимна.
— Искам да науча всичко, което бих могъл. Искам да си го върна на негодниците.
— Каква е причината Бюрото да те отвлече?
— Двамата с моя ментор разработихме гравитационно огледало. Начин за пренасочване на гравитацията.
Събеседникът му тихо подсвирна.
— За мен е чест да се запозная с теб, приятелю. Откритието ви трябва да е било смайващо. Как се казва наставникът ти?
— Доктор Бъртранд Алкот.
— Не го познавам. Той не е част от групата ни, но пък ние представляваме малка част от килиите. Бъди уверен, че ще сторим всичко по силите си, за да открием доктор Алкот.
— Вярвам ти. И е странно, че толкова лесно можах да си припомня името на Бърт, но не и своето собствено.
— Изобщо не е странно. Тези механични инквизитори се прицелват към специфични спомени. Някои от затворниците не си спомнят сватбения си ден или децата си, но могат да опишат подробно съдържанието на жабката в колата си.
— А теб защо отвлякоха, Арчи?
— Имах нещастието да разработя термоядрения синтез през осемдесет и пета.
Грейди се навъси.
— Термоядрен синтез? Но…
— Слушам те?
— Но нали директорът на Бюрото… Греъм Хедрик…
— Той представя себе си като откривател.
— Да.
— Това е една от последиците на безрезервната власт. Греъм Хедрик не се е присъединил към Бюрото, той е негов наследствен кадър. Баща му е бил начело на отделението по биотехнологии през седемдесетте и осемдесетте. Греъм си е проправил път до директорския пост и сега цели да измени не само своето минало, а и нашето.
— И как може да прави подобно нещо?
— Раздробеността е неизменна част от структурата на Бюрото. Малцина от служещите в него осъзнават цялостната картина. А една организационна политика, наречена „Наложителната лъжа“, допълнително улеснява нещата. На заблудата се гледа като на защита против „обществени смущения“. Това дава на Хедрик широка възможност да усъвършенства собствената си история — да се представя като легендарна фигура чрез работа, заграбена от други. Запознатите с истината просто биват елиминирани — или изпращани в изолация, като мен. Именно Хедрик убеди предишния директор да построи този затвор — защото той искаше да се отърве от мен.
— Кучи син. Той лично ми каза, че е измислил термоядрения синтез.
— Лично аз съм по-притеснен за бъдещите поколения, отколкото за полагащите ми се лаври.
Грейди погледна към свития край него Младши.
— Ти каза, че си изключил изкуствения интелект в килията си. Как успя?
— Разполагах с повече от достатъчно време. А също и със силна мотивация да не позволявам на тези проклети машини да се сдобият с контрол върху ума ми. През осемдесетте те не бяха толкова напреднали, колкото са сега. И оборудването не беше толкова сигурно. Съществуваха слабости, които вече не са налице. Щом придобих контрол над килията си, аз се заех да търся други затворници. Да организирам. Сега, десетилетия по-късно, ние притежаваме контрол над цели секции от комплекса. Насочваме механизмите срещу тъмничарите. Охранителните установки, камерите и прочие системи. Тъмничарите вече не се осмеляват да обхождат собствената си тъмница, защото нямат представа на кои от машините си могат да имат доверие.
— И Хедрик допуска всичко това?
— За да го „допуска“, директорът трябва да знае за това. А той не знае. Системите на комплекса се наблюдават от главната квартира на Бюрото — от разстояние. Там не са зазвънявали никакви аларми. Ние притежаваме способността да накараме охранителите да изглеждат некомпетентни. А тукашният гарнизон бива смятан за заменим. Повечето от тях са клонинги на някой проявил се командос.
— Срещнах се с човека, от когото са ги клонирали. Морисън.