— Да. Войниците мразят статуса си и пълното наблюдение от страна на ръководството им. Всяка употреба на оръжията им бива проследявана. За всички възникнали проблеми те трябва да излагат подробни доклади. В действителност ние притежаваме по-голямо влияние над тях, отколкото обратното. По тази причина те са склонни да ни сътрудничат в представлението, че този комплекс се намира изцяло под контрола на Бюрото. Ние им предоставяме безупречна проява, а те на свой ред ни уведомяват предварително за проверки.
— Ами придобитите данни, които от компютрите се очаква да предоставят? Нима никой в главната квартира на Бюрото не ги преглежда?
— Там преглеждат доклади. А ние сме възложили на компютрите си да фалшифицират въпросните доклади. Впоследствие от Бюрото пристигат нареждания, основани на тези мними открития. Нареждания, които така и не биват изпълнени. И цикълът продължава. За съжаление, ние разполагаме с контрол единствено над компютърните системи на собствените си килии. Боя се, че повечето от тукашните затворници са жертва на същинско проучване.
— Някога замисляли ли сте се…
— За бягство?
— Да. Щом сте толкова организирани… Щом сте придобили контрол над част от затвора и сте се сдобили с подкрепата на пазачите…
— Едно е да придобиеш контрол над отделни килии, съвсем друго — да избягаш. Не е достатъчно просто един от нас да избяга. Всички ние сме обгърнати от стотици метри скала. Дори самите войници не знаят къде се намира този затвор и каква е бройката на килиите. Тази тайна е достояние на малцина. По мои изчисления, аз се намирам почти на триста метра под земята. До този момент не сме успявали да изведем телата си от тези капсули за разпитване. Тяхното покритие се състои от агрегирани диамантни наноструктури, които са сто и петдесет пъти по-твърди от стомана. Когато затворникът бъде преместен в капсулата, тя бива потопена в разтопена скала, след което сонда си проправя път до повърхността, за да създаде тесен канал — същата тръба, по която полимерният червей достигна до теб. Този тесен тунел е единственото, което свързва килията с външния свят. А ние не разполагаме с материали, способни да пробият стените на затвора.
— Ако този канал се използва за размяна на съобщения, бихме могли да придобием контрол над сигнала…
— Приятно ми е да чуя, че си амбициозен и обнадежден, Джон, но каналът не се използва с такава цел. Бюрото изостави стандартните средства за комуникация още преди десетилетия, за да ги замени с извънизмерна обмяна на сигнал. Ние използваме тези въглеродни нишки, защото не разполагаме с нищо по-добро. Но комуникациите на БКТ са непробиваеми.
Грейди си припомни разговора с Алекса — или по-точно с представляващия я робот. Странно беше какви спомени бяха оцелели в ума му.
— Те наистина ли използват допълнителни измерения за това?
— По-точно: пето измерение. Там гравитацията е четиридесет и два пъти по-мощна от тази в нашето пространство-време.
Грейди поклати глава.
— Гравитационна брана. Ето защо гравитацията е толкова слаба сила в нашите четири измерения. — Грейди щракна с пръсти. — Мамка му, знаех си.
— Да. От наша гледна точка това пето измерение е нагънато, по-малко от една хилядна от милиметъра, но е налично навсякъде сред нискоизмерните пространства. По тази причина е винаги достъпно.
Джон Грейди размишляваше на това.
— И по какъв начин те влизат във взаимодействие с него?
— Техните предаватели са диамантни нанорешетъчни структури, квантови връзки. Дребна маса, която вибрира с висока честота, за да изпрати гравитационни вълни сред по-горните измерения.
— Където тези вълни биха били достатъчно силни, за да бъдат засечени — бавно кимна Грейди. — А гравитацията се простира във всички посоки. Те използват гравитационно радио.
— Не съм изненадан, че точно ти го разбра.
— Значи наистина живеем в петизмерна вселена?
— В действителност измеренията са десет, но този разговор ще отложим за друг път. Въпросът е, че БКТ е в състояние да обменя информация напълно необезпокоявано.
— Което е причината никой да не е засякъл Бюрото.
— Несъмнено. А има и друго. К-връзката намира приложение и за проследяването на различни неща.
— Неща като нас.
— Учиш се бързо. Да, малък диамант е бил вложен в кръстния ти прешлен S1. С негова помощ техните компютри са в състояние да те засекат във всяка една точка от ниските измерения. Ти не го усещаш, но целият този диамант е обвързан с друг, оставен на съхранение в Бюрото. С него техните изкуствени интелекти могат да те открият в цялата вселена. Те са разположили оръжейните си сателити в Лагранжови точки L4 и L5 — или, както Омировата „Илиада“ би го описала, в гръцкия и в троянския лагер. От това разстояние те могат да насочват мощни микровълнови лазери към огледала, разположени в близост до земната орбита. Това им позволява да убият всеки затворник, изникнал на повърхността на планетата.