Грейди въздъхна.
— Излиза, че дори и да избягаме — което е почти невъзможно — няма да живеем дълго.
— Съществуват многобройни пречки, но никоя от тях не е непреодолима. Трябва да обединим умовете си и да подхождаме към тези проблеми един по един. Например медицинските системи в килията ти могат да бъдат препрограмирани да извлекат диаманта от гръбнака ти. Неколцина от нас вече са го направили. Само по себе си изваждането му не помага за бягството ни, но е предпоставка.
— Трябва да изпратим съобщение до света. Хората трябва да знаят къде сме. Че сме живи.
— Така е. Но те съветвам да не се обезкуражаваш лесно, Джон. Ние обмисляме тази идея от десетилетия. Боя се, че тя ще изисква още известно време.
— Аз не се предавам лесно. Дори гравитацията не можа да ми избяга.
За пръв път Грейди чу смеха на събеседника си.
— Мисля, че нашите членове много ще се радват на присъединяването ти, приятелю.
Три години по-късно
Глава 10
Рана в небето
Застанал на мостика на „Сан Мигел“, Бениньо Круз изкрещя през отворения люк:
— Ариус, нали ви казах да смажете проклетата лебедка!
Тритоновият асансьор на палубата димеше и скърцаше заплашително. Ариус, неговият петнадесетгодишен племенник, помаха неангажиращо. Момчето бе доста по-младо от повечето тукашно оборудване. Уви, същата необремененост се отнасяше и за ума му.
Круз се приближи до перилата и се приведе.
— Не ме ли чу?
На палубата шестима филипинци се щураха. Двама от тях насочваха мрежа, издута от жълтопера риба тон. В момента мрежата се издигаше над десния борд на стария траулер. Из целия съд личаха ръждиви петна, но Круз бе уверен, че в същината си корабът му е здрав. Или поне се надяваше това да е така. Те се намираха на хиляда мили от най-близкия бряг — умишлено. Далеч от любопитни очи — освен онези на Бога, който винаги бдеше над тях.
Днес Бог се бе проявил като благосклонен. Исус и светците бяха се смилили над тях. Круз целуна златното кръстче, загледан в уловената риба. Тя не беше обикновена каталуфа, а златопереста.
— Благодаря ти, Господи.
Също като през някогашните дни.
Този улов щеше да му позволи да изплати известни дългове. Може би да постегне лодката. Може би да плати на определени хора. Да подкупи някои лица. Списъкът бе дълъг.
Нещата бяха се влошили, откакто тихоокеанската риболовна организация бе затворила водите край Филипините, Индонезия и Папуа Нова Гвинея. Науруската спогодба, макар и основателна, бе нанесла съкрушителен удар над риболовците като Круз. Той имаше да плаща сметки, от онези сметки, които пристигаха с оголен нож, ако изплащането се забавеше.
Той се загледа в мрежата, опитвайки се да прецени пълнотата ѝ. Мрежата на мрежите, както я наричаше Лоло. Трюмът на „Сан Мигел“ бе пълен само до една четвърт; тази мрежа щеше да го запълни на една трета, може би най-много до тридесет и пет процента. Подир това капитанът се зае да пресмята капацитета на семейния си траулер (самият капацитет му бе известен отдавна, но трябваше да бъдат взети предвид проблемите с течовете и помпите). Нямаше смисъл да напълва корабчето до пръсване, ако това само щеше да го отнесе към дъното. Освен това трябваше да включи цената на горивото и храната за това пътуване. И поправките, които щяха да направят във Фиджи. И подкупите, за да се уверят, че никой няма да ги докладва.
И пренасянето на улова до мястото на срещата в открито море с индонезийския траулер, който щеше да вземе товара им, за да прикрие произхода му. Индонезийците също получаваха дял.
Круз разтревожено поклати глава. Що за свят беше този, където дори късметът причиняваше тревоги? Но пък той не биваше да се проявява като неблагодарник. Всевишният му беше помогнал, защото Той помага на онези, които си помагат сами.
Круз никога не би навлязъл толкова навътре, ако не бяха всички онези хеликоптери и катери, които претърсваха за нелегални риболовни съдове като неговия. А какво всъщност означаваше нелегални? Нима ловът на риба сред Божия океан можеше да бъде нелегален? Източните тихоокеански води бяха единственото място, където той можеше да опита, а рисковете и разходите продължаваха да се трупат. Често му се присънваше, че се дави, а сестра му казваше, че той се дави не във вода, а в дългове. Като цяло уместно сравнение.