По-възрастният от двамата учени заговори пръв.
— Кратос поддържа деветдесет и четири процента енергия без забележим спад. Излъчваме гравитационно поле с диаметър хиляда и шестстотин метра от височината на геостационарна орбита. Изместваме приблизително четирийсето…
— Максимално ускорение?
И двамата учени мълчаха. Видно беше, че всеки изчаква другия да заговори първи.
Хедрик се втренчи в тях.
— Какво е максималното ускорение?
Това най-сетне накара по-възрастния да отговори:
— Нула цяло и деветдесет и осем от земната гравитация.
Директорът погледна към по-младия учен.
— И няма нарастване в активизирането на босоновото поле? Масата остава постоянна?
Другите двама се спогледаха.
— Ще бъдете ли така добри да ми обясните как е възможно всички тези промени да не са постигнали нищо? Показателите, които ми изброихте, по нищо не се отличават от онези в началото на проекта — продължи Греъм Хедрик.
— Внесените изменения може да не са увеличили гравитацията, но Кратос е далеч по-значим от всичко, което…
По-възрастният учен прекъсна колегата си:
— Ние все още проучваме квантовите характеристики на тази технология, директоре. Съществуват няколко теории защо уредът на господин Грейди изобщо функционира. Възможно е устройството му в действителност да поражда изкривяване във времепространството, а не пряко да манипулира гравитацията. Дори Варуна до този момент не е достигнала до отговор.
— Това не е достатъчно. Изминаха години от придобиването на тази технология. За цялото това време ние дори не сме я разбрали. Не е достатъчно да отразяваме гравитация. Необходимо е да пораждаме гравитация чрез преработването на енергия. През тези три години не сме отбелязали никакъв напредък в това отношение.
— Но ние открихме как да прожектираме гравитационното огледало от всякакви разстояния. Това е голям напредък.
— Необходим напредък. Също като способността за усилване на гравитацията.
— Наличието на цел само по себе си не гарантира изпълнимостта ѝ.
— Вие на практика признахте, че все още не разбирате технологията, с която разполагаме. Бях останал с противоположното впечатление. И това беше единствената причина да поставя вашия екип начело на този проект. Надявам се, осъзнавате наличието на съперници?
— Да. Уверявам ви, че сме прегледали всяка възможна насока.
— Точно това е проблемът: изглежда, екипът ви не е способен да достигне до отговора. Или да го осъзнае — и вие, и синтетичните интелекти. — Хедрик погледна към контролната зала, където техниците се поздравяваха. За техните очи първият цялостен тест на сателитното гравитационно огледало бе успешен. — Те дори не осъзнават, че са се провалили.
— Ние успяхме да създадем най-голямото гравитационно огледало до този момент.
— Добре, имаме размер. Сега му дайте подобаваща мощност.
Изникна холограмата на технически офицер.
— Получавате повикване от L-329, БКТ Русия, директоре.
— По дяволите, те не са БКТ Русия, а забранена организация.
— Простете, директоре. Аз просто повтарях…
— Те не притежават никакъв авторитет.
Последва пауза.
— Ще приемете ли обаждането, сър?
Греъм бавно си пое дъх.
— Мразя да разговарям с това нещо. — Той погледна към тавана. И все пак знаеше причината за обаждането. Все пак това беше една от причините за гравитационната демонстрация. — Варуна.
Гласът на административния компютър се разнесе от тавана.
— Слушам ви, директоре.
— Промени модулацията на гласа ми за следващия разговор. Постарай се всичко, което изрека, да притежава звукова схема на честност и увереност.
— Потвърдено, директоре. Предаваният сигнал ще бъде променен в съответствие с изразените от вас изисквания.
Хедрик се обърна към оперативния офицер.
— Свържи ме.
След момент рисувана котка с големи зелени очи замени образа на служителя. Очевидно това бе последният аватар на изкуствения интелект L-329. Животното кимна в приветствие:
— Директор Хедрик. Току-що засякохме гравитационна аномалия в южните тихоокеански води, която е причина за тревога.
— Аномалията ми е напълно известна. Аз я създавам.
Последва пауза — несъмнено умишлена. Изкуствените разуми от този калибър бяха в състояние да осмислят милиарди думи в секунда. Записите на Бюрото показваха, че L-329 води началото си от алгоритъм за игра на покер, впоследствие използван във финансовите пазари. Той включваше неврална логика, съобразена да разбира човешката психология и да реагира в съответствие — логика, която бързо се бе разраснала с увеличаването на изчислителната сила. Блъфирането бе една от същинните му характеристики. Вероятно по тази причина компютърът си бе избрал подобен безобиден аватар.