— И той наистина ли е толкова нужен?
— Напредъкът по проекта Кратос застина. Мисля, че господин Грейди може да ни предложи безценни насоки. Може би цялото това време го е накарало да преосмисли първоначалния си отказ.
— Така да бъде. Кога да го доведа?
— Колкото се може по-скоро. Накарайте го да се почувства добре по време на пътуването. Отнасяйте се добре с него. Искам той да пътува в пълно съзнание, за да може да види как сме използвали гравитационното огледало в космическото пространство. Искам го щастлив и отпочинал, така че никаква груба сила.
— Не съм сигурен колко щастлив мога да го направя, но със сигурност ще го доведа.
Глава 11
Белият свят
Джон Грейди се чувстваше замаян от прожектираната гледка.
Върху стената на килията му биваше прожектирано пътуване над амалфийското крайбрежие. Създаваше се впечатлението, че килията се е превърнала в летяща чиния, прорязваща небето. Дори подът прожектираше проблясващото море под краката му.
Това бе едно от множеството „поощрения“, намиращи се в арсенала на изкуствения интелект. И от три години насам Грейди разполагаше с достъп до тях.
Тази прожекционна система надминаваше което и да било домашно кино: реалност, излъчвана направо върху стените, покрити с наноматерия. Ученият бе внесъл и няколко изменения в затвора си — няколко мебели в добавка към леглото: маса и стол. Освен това се бе сдобил с дрехи и обувки. Системите на килията му притежаваха способността да изработват метални инструменти и предмети — някъде отвъд стените имаше триизмерни принтери.
Изваждането на въглеродните нишки от мозъка му бе представлявало стряскащо изпитание, включвало понастоящем опитомените електрополимерни пипала на системата за обездвижване. Те използваха прикрепващо се към главата устройство, което можеше да вмъква и изтегля нишките при нужда — прикрепващо се към черепа с помощта на бургии. И днес споменът го караше да потръпва.
Макар и невъзможно устойчиви, нишките не бяха увредили ума му. И Арчи бе казал същото. Липсващите спомени бяха причинени от жестокостта на разпитвалия го изкуствен интелект, не от самото присъствие на жиците.
Що се отнася до самите нишки, те намериха добро приложение сред групата на Резисторите — за импровизираното съставяне на уреди, които да завземат още по-голяма част от системите на затвора. И да ги насочат срещу създателите им.
Но това се бе случило преди много време. И много време бе изминало от момента, в който спиращите растежа на косата и ноктите протеини бяха напуснали тялото му. Изглежда, те бяха добавяни чрез системата за директно захранване. Сега Грейди си имаше коса — и нокти, с които да дере стените на килията си, ако пожелае. Макар че това не би спомогнало с нищо.
Изкуствена слънчева светлина от видеото го заля. Грейди знаеше, че ако остане достатъчно дълго под лъчите ѝ, кожата му ще се зачерви. Бяха изминали години от последното време, в което той бе виждал истинска слънчева светлина, но имитацията, която системите на килията пресъздаваха, бе повече от убедителна. Тя не включваше само образи. Присъстваше движещ се ароматен въздух. Лъчите на слънцето притежаваха същинската честота на слънчеви лъчи — а не средните йодидни светлини, използвани от нискотехнологичното общество. Някъде през осемдесетте науката бе преживяла нещо като ренесанс: днес Грейди приемаше за даденост неща, които само преди години биха му изглеждали като дело на магия.
Но придобиването на контрол над системите на затвора не беше прелюдия към бягството от него. Никой не беше избягал. Грейди се бе нуждал от повече от година да приеме това. Доколкото изобщо го беше приел.
Поне сега той имаше известна представа за функционирането на изолационния комплекс. А то беше, с една дума, неефективно. Пазачите почти не притежаваха контрол над мястото; те крачеха в страх от гениите, които бяха придобили почти цялостна власт.
Разбира се, сред знанията на съзаклятниците съществуваха сериозни празнини. Контролните системи на затвора бяха отделени; всяка килия бе самодостатъчна. Изграждането и поддържането бе поверено на полусъзнателни роботи, които при нужда разтопяваха скалите и отново ги втвърдяваха след себе си. Тези автомати не бяха включени в затворническата мрежа и бяха недостъпни и за тъмничари, и за затворници.
Съществуваха и други ограничения в знанията на Резисторите. Те нямаха представа за цялостната бройка на другарите си по съдба. Не знаеха и къде се намира самият им затвор.
Грейди бе прекарал месеци в преглеждане на видеоматериали от наблюдателните камери в стаите на гарнизона и коридорите, с надеждата да зърне нещо, което да му подскаже. Повечето от пазачите бяха познатите му Морисънови клонинги: те прекарваха по-голямата част от времето си в погаждането на жестоки номера един другиму. Истинският Морисън бе нарекъл по-низшите си синове хиени. Описанието съвпадаше. Всички те се гневяха на съдбата си и се държаха, като че са изпратени на края на света.