Но всички те бяха придобили уважение към Резисторите.
Той си припомни един монитор в края на територията, владяна от съзаклятниците — самотен наблюдателен пост, където надпис върху стената отправяше предупреждение към колегите от охраната:
В общи линии това обобщаваше ситуацията.
Изолационният комплекс съществуваше година след година в самодостатъчност, като създаваше необходимите хранителни припаси с помощта на преподреждане на материя в автоматизирани лаборатории. Мястото бе напълно независимо от външния свят. Изглежда, тази цялостност бе поредното от технологическите постижения на Бюрото — макар и в случая използвано напразно.
С помощта на метално огледалце Грейди можеше да види как се е променил през годините — не само външно, но и вътрешно. Той бе изгубил онази полуусмивка, съпътствала някогашните му дни, в които светът винаги го бе удивлявал. Днес той бе мрачен и решителен.
И освен това той още носеше следите от преживените страдания. Гърбът и ребрата му бяха покрити с белези от насилието, нанесено му от обездвижващите пипала. По главата му личаха кръгли белези, оставени на равни разстояния — от дрелките на машината, вмъквала и впоследствие изтегляла карбоновите нишки.
Съществуваха и невидими белези — в душата му. Изгубените спомени — празнини в детството. Изгубените родители и идентичност. Това правеше останалите му спомени още по-скъпи. Тяхното количество загатваше, че някога той е бил щастлив. Те го караха да копнее за изгубеното. Той знаеше, че е бил близък с родителите си, но не можеше да си спомни имената им. Или лицата им.
И въпреки това той беше уверен, че е Джон Грейди.
Повече от три години ученият не бе виждал друго човешко същество. Видеосистемата помагаше (той можеше да си представя, че се разхожда сред оживен пазар в Хонконг), но не можеше да замени нуждата от същинско човешко присъствие. Това беше нещо, което той никога не бе смятал, че ще бъде толкова важно за него. През по-голямата част от живота си Грейди бе останал вглъбен в собствения си свят, но сега, действително останал без чуждо присъствие, той осъзнаваше колко много му липсва то. Дори усещането за отчуждение беше по-поносимо от самотата.
Запечатан сред скала. Сред невъзможни за бягство условия.
Останалите Резистори помагаха, разбира се. Те можеха да си разменят съобщения (заедно с инструменти и схеми) с помощта на полимерните червеи, но не и да се видят едни други.
Освен това той не можеше да спре да мисли за външния свят — и за Бърт, Радж и останалите. Какво ли се бе случило с тях? Той дори размишляваше за Марано и Джонсън — онези двамата от Уолстрийт, имали нещастието да посетят лабораторията едновременно с хората на Бюрото. А може би и самите те работеха за БКТ?
Колцина ли от приятелите му се намираха в този затвор? Макар да се бе опасявал от най-лошото, Грейди си бе поставил за цел да ги намери. До този момент целта му не бе постигната. Той не можеше да си представи години страдание под жестокостта на компютърните инквизитори. Само пет месеца подобно отношение едва не бяха предизвикали лудостта му.
Не му се искаше да мисли за начина, по който е провалил Бърт и останалите. До този момент Резисторите наброяваха няколко десетки. След присъединяването на Грейди броят им бе нараснал само с още едно лице. Не беше ясно колцина други остават неоткрити, без надежда. Червеите се движеха безцелно и се натъкваха на нови килии по случайност.
Яркочервена светлина припламна над образа на италианското крайбрежие. Грейди раздвижи ръка встрани, за да спре видеото. Безразличните сиви стени се завърнаха, но червената точка остана.
Това бе сигнал, който го уведомяваше за наличието на съобщение от съзаклятник.
Грейди се доближи до импровизирания си компютър върху единствената си маса. Тъй като те не можеха да се доверят на компютърните системи на Бюрото, затворниците бяха построили свои собствени с помощта на части, донесени от полимерните червеи. Грейди разполагаше със система, почти невидима за невъоръжено око, поставена върху керамична плоча. Микроскопичният квантов процесор бе изтръгнат от многопроцесорните системи, захранващи мозъка на изкуствения интелект. Това не представляваше загуба за машината — тя разполагаше с близо хиляда такива. И макар че заглушаването на алармата бе представлявало известна трудност, Грейди бе изпитал известно удовлетворение от възможността на свой ред да човърка из ума на садистичния ИИ.