— Имаме ли етаж?
Алварес направи справка с телефона си.
— В писмото си директор Хедрик казва най-горния етаж.
Охранителят повдигна вежди:
— Десети етаж?
Тримата го погледнаха. Той посочи към асансьорите:
— Четвъртият все още работи.
След няколко мига тримата влязоха в захабената кабина и натиснаха гравирания месингов бутон за последния етаж. Кабинката се разтърси и започна да се изкачва. Бавно.
Алварес, млад агент с безупречен костюм и излъчващ увереност вид, поклати глава.
— Не бих искал да свърша така.
Макалън и агент Фортис се засмяха нервно. Но и те не искаха да умират в заседнал асансьор.
Не след дълго нагъната врата се отвори. Тримата пристъпиха сред нещо, което можеше да се нарече времева капсула.
Целият десети етаж представляваше една огромна зала със стоманени бюра право от шестдесетте, с големи електрически пишещи машини под винилови покривала. Цялото място бе прашасало. Тъмночервените килими се бяха нагънали; стените се люспеха.
— Какво, по дяволите…?
Алварес пристъпи напред и се огледа.
— Да не би да е станала някаква грешка, господин заместник-министър? Сигурен ли сте, че това е адресът?
— Долу на два пъти го сравних. — Макалън замълча и посочи към офиса с непрозрачни стени в отсрещния край на залата. Там светеше. — Да отидем да проверим.
— Сериозно ли говорите?
Тримата се отправиха натам. Алварес прокара пръст по едно от бюрата. Пръстът му се повдигна с дебел слой прах. Агентът тъжно поклати глава.
Скоро те стояха пред затворената врата. Златните ѝ букви проблясваха в следобедната светлина.
— Това трябва да е някаква шега.
Макалън се подсмихна към Алварес и отвори вратата направо, без да почуква. Преддверието също бе празно; и тукашната пишеща машина бе покрита. Но вратата на самия кабинет бе отворена; от нея долиташе мъжки глас.
— Извинете? — Макалън прекрачи прага на кабинета и се озова право в сцена от епохата на баща си. Зад голямо дъбово бюро и панелни стени с институционални произведения на изкуството седеше красив мъж с остри черти. Той беше към петдесет и носеше костюм на райета. Коженият му стол очевидно бе виждал и по-добри дни.
Макалън направи знак на спътниците си да влязат и пристъпи напред с протегната ръка.
— Господин…?
Мъжът не се надигна и не помръдна десницата си.
— Уверен съм, че знаете кой съм, господин Макалън.
Грубият отказ разгневи Макалън.
— Какво, за Бога, става тук? Вашето Бюро прилича на кочина.
— Може би сте забелязали, че нивата на финансирането ни са спаднали рязко през последните години. Очаквах, че това би отстранило нуждата от тази среща. — Той посочи към прашните столове. — Седнете.
Навъсеният Алварес отвърна от името на всички:
— Не, благодаря.
Фортис оглеждаше обгръщащата ги гнилота.
— Това е немислимо…
Макалън се облегна върху бюрото, оставяйки отпечатъци сред прахта.
— Не зная какво правите тук, но не ми се нрави да ме разкарвате чак до Кливланд за една среща. Това можеше да бъде решено във Вашингтон. Ако не беше директорът на Националното разузнаване, изобщо нямаше да идвам.
Хедрик изглеждаше невъзмутим.
— Вие и хората ви сте работили цяла вечност без никакво наблюдение, но на това настъпва край. Не ви остава друго, освен да се подчините. Искам да отворите всичките си офиси за оглед, да предоставите доклади за всичките си дейности и служители, а също и пълна счетоводна информация.
Хедрик не помръдваше.
Макалън се разочарова. Обикновено хората се стряскаха пред гнева му. Но този Хедрик явно бе различен.
— Е?
— Какво? Казах, че ще се срещна с вас. Ето, срещнахме се.
— Изглежда, вие не разбирате. Ние отново поемаме контрол над агенцията ви. Предвид състоянието на това място и поведението ви, мисля, че ще намерим друг, който да застане начело. Ако изобщо се нуждаем от такава агенция. Все още не ми е ясно с какво точно се занимавате вие и хората ви.
— Мислех, че това е пределно ясно, господин Макалън. Отговорност на нашето Бюро е да следи за обещаващи технологии на национално и световно равнище, да преценява техния обществен, политически и икономически потенциал с цел опазване на обществения ред.
Макалън, Алварес и Фортис се спогледаха и избухнаха в смях.
— Това беше забавно. И правите всичко това от тази съборетина? На пишещите машини ли изготвяте докладите си? На идване не можах да не забележа, че не са ви останали машинописки.
Хедрик сключи ръце под брадичката си и се замисли. В следващите му думи се долавяше известна отсеченост.
— Осъзнавам, че Министерството на вътрешната сигурност е сравнително нова агенция — и че нейният директор е още по-нова длъжност. Затова приемам, че вие не сте наясно как работят нещата.