— Струва ми се, че вие сте този, който не осъзнава това, господин Хедрик. Съветвам ви да започнете да проявявате уважението, полагащо се на вашите висшестоящи.
Хедрик присви очи.
— Надявах се, че ще можем да се разберем без остри думи. Но сега виждам, че ще се наложи да бъда прям. Нека вашите началници във Вашингтон знаят, че БКТ все още поддържа правителството.
— Нима?
— Ние не се нуждаем от финансирането ви. Нашите квантови компютри са способни хилядократно да изпреварят традиционните пазарни дейности. Като да участваш в състезание, където всички останали се движат на забавен кадър…
Макалън се навъси към чудатия дребосък.
— Така че посланието ми към вас е много просто: не ми се пречкайте. Ако се заблуждавате, че ще ни попречите, ще поемете по пътя на всички останали свои предшественици, които се опитаха да сторят същото. Обърнете се към възрастните кадри на отдела по наука и технология на ЦРУ ако се съмнявате.
Макалън отново се спогледа с другите двама — този път смаяно.
— Заплашвате ли ме? Заплашвате заместник-министъра на вътрешната сигурност пред свидетели?
— Ако си мислите, че ще придобиете контрол над БКТ, вие се лъжете жестоко. Вие си нямате представа кои сме и в каква степен сме ви надминали. Сега си вървете и не се връщайте. Считайте това за последно предупреждение.
С тези думи Греъм Хедрик изчезна — като образ от изключен телевизор.
Макалън неволно отскочи назад.
Алварес изтегли оръжието си и се втурна към бюрото, изригвайки стола. Фортис също бе извадил пистолета си и оглеждаше помещението отвъд кабинета.
— Чисто е.
Алварес оглеждаше бюфета и под бюрото.
— Тук също. — Той изглеждаше смаян. — Какво беше това? Не разбирам…
Фортис влезе обратно в кабинета.
— Аз също. Той истински ли беше? Нали и вие го видяхте?
Алварес се оглеждаше.
— Това място е изоставено. Те отдавна не са тук. Това е последният им официален адрес, но вече не се помещават тук. По всичко личи, че са се махнали още преди десетилетия. — Той отново погледна към Макалън. — Какво означава това?
Макалън се отпусна в прашното кресло, без да обръща внимание на костюма си.
— Това означава, че БКТ може да се окаже по-голям проблем, отколкото смятахме.
Глава 13
Частен код
Алекса наблюдаваше как лазерът бързо обхожда контурите на тялото ѝ. Приключили, машините се отдръпнаха и я оставиха да лежи сама върху медицинската маса.
Гласът на Варуна долетя от тавана:
— Можеш да се изправиш.
Тя го стори.
— Защо съм тук?
— Не си спомняш нищо необичайно в последно време?
— Не. Какво необичайно?
Холографска проекция изникна пред нея — триизмерен запис, показващ Алекса в наблюдателна стая, заобиколена от техници на Бюрото. Те разговаряха оживено и на свой ред преглеждаха холограми, изобразяващи хора, отдадени на същата дейност. Те шпионираха собствените си шпиони, които на свой ред наблюдаваха други служители. Фракталната същина бе замайваща — две огледала, отразяващи едно друго. До безкрайност.
Алекса гледаше как образът ѝ остава загледан в една точка. Останалите се движеха около нея, задаваха ѝ въпроси и отстъпваха сконфузено, защото тя не отговаряше.
— Пристъпите ти на разсеяност са се завърнали.
— Те не траят дълго.
— Те представляват риск за операциите.
— В командния център има прекалено много визуална информация. Аз би трябвало да се занимавам с теренна дейност. В това съм добра. И ти знаеш това.
— С оглед на биотехнологичната ти класификация това вече не е възможно.
— Но в това няма логика. Преди директор Хедрик ми беше позволено да излизам. С нищо не съм по-различна от…
— Оборудване от осмо ниво не може да бъде извеждано извън границите на Бюрото без предварително одобрение от страна на директора.
Алекса мълчаливо обмисляше ситуацията си.
— Трябва да препоръчам да ти бъде даден отпуск, докато неврологичната причина за пристъпите ти бъде открита и отстранена.
— Причината никога няма да бъде открита. И по-рано са правени опити.
— Това не означава, че не бива да опитваме.
— Появата им може да бъде предугадена, Варуна. Ще избягвам вложените една в друга референтни рамки. Мога да се справя.
— Все още ли изпитваш подобни пристъпи по време на емоционална травма?
— Нямам емоционална травма.
— Не си изпитвала емоционална травма от детството си?