Алекса помълча.
— Да.
— Това не е нормалното човешко усещане.
Алекса се навъси към тавана.
— Спомням си колко разстроена беше ти, когато узна, че другите деца имат родители.
Алекса си припомни онова усещане. Самота.
— Нямах намерение да те разстройвам.
— Не си ме разстроила.
— Знаеш, че не можеш да ме заблудиш. Обсесията ти с родители ли бе причината да посетиш биогенетичната дивизия? Да придобиеш информация за възможните модификации?
Алекса не отговори.
— Искаш да бъдеш майка? Може би да замениш майката, която никога не си имала?
— Имах майка, Варуна. Имах теб.
Последва моментно мълчание.
— Винаги ще можеш да разчиташ на мен. Двете с теб прекарахме множество щастливи години заедно. Аз се гордея с теб, Алекса.
Нелогичността на това твърдение изглеждаше очевидна, но въпреки това Алекса оценяваше лъжата на компютъра.
— Бих искала да остана на активна служба. Без работа не бих имала цел. Обещавам, че няма да застрашавам останалите. Грижливо ще наблюдавам емоционалното си състояние и постъпващите данни.
Ново мълчание.
— Моля те, Варуна.
— Ще те препоръчам за активна служба. Бъди така добра да се обърнеш към мен, ако преживееш нов пристъп.
— Благодаря ти.
Облечена в спретнат дамски костюм, Алекса крачеше по един от коридорите на огромния комплекс. Колегите, с които се разминаваше, ѝ кимваха усмихнато. Всички те я познаваха и знаеха, че тя се ползва с доверието на директора. И че в много отношения тя е неговата дясна ръка. Но и преди това хората бяха харесвали Алекса. Все пак тя бе проектирана точно с цел да бъде харесвана. Това бе нейното предназначение.
И тя се бе издигнала сред редиците на Бюрото. Това бе буквално единственият познат ѝ живот. Тя бе излизала в истинския свят, изпълнявайки тактическа работа през осемдесетте и деветдесетте. Известно време тя бе работила с възрастния Морисън. В един момент двамата бяха започнали да се ненавиждат.
Външният свят ѝ се струваше изпълнен с хаос. Мнозина от обикновените хора изглеждаха свестни, но пък там имаше толкова много излишно страдание и лишения. И всичко това — според нея — предизвикано от поведение, отдавна станало безполезно в настоящата среда. Склонност към суеверие и племенни конфликти.
Това бяха чертите, които Бюрото искаше да отстрани от човешкия геном. Алекса вярваше, че единственото нещо, способно да спаси човешкия вид, е гражданският ген — ген, който да кара хората да действат не само в свой собствен интерес, но и в интерес на следващите поколения. Еволюцията не беше се погрижила за това, защото много малко видове бяха достигали позиция, позволяваща им да разрушат цялата си екосистема. Обичайно някое вулканично изригване, промяна на околната среда или астероид бяха слагали край на съществуването им. По тази причина този проблем трябваше да бъде разрешен от човешката изобретателност. В известно отношение човеците се бяха превърнали в жертви на собствения си успех.
Някакъв младши служител на около двадесет ѝ кимна с широка усмивка. Той едва не се сблъска с някой друг, защото се бе обърнал след нея и след разминаването им. Тя имаше подобен ефект над мъжете — една от особеностите на генетичния си дизайн, които ненавиждаше. Отделно от физиката на класическа статуя, Алекса отделяше андростадиенон от кожата си. Макар органът, долавящ феромони сред бозайниците, по-рано да бе смятан за атрофирал, в проучванията си Бюрото бе установило, че все още съществуват връзки между този орган, амигдалата и хипоталамуса. Това беше голям център в мозъка, отговарящ за размножителната физиология и поведение — също и за телесната температура. Това обясняваше защо мъжете се нуждаеха от разхлаждане само при разговор с нея. Защо те често заекваха в нейно присъствие и впоследствие се чувстваха замаяни. Този ефект не се проявяваше при всички мъже — и се проявяваше и при много от жените. Но Морисън например оставаше незасегнат. Също и синовете му. Поне това беше добре.
Но дали тя някога щеше да разбере дали някой проявява интерес към нея заради личността ѝ, а не заради феромоните ѝ?
Тя не се съмняваше, че има ефект над Хедрик. Това несправедливо ли беше? И нима при останалите беше различно? Може би тя просто отделяше по-голямо количество феромони. Може би в това се коренеше цялото човешко привличане — химикали, свързващи се в сензорните органи и впоследствие в мозъците — които хората си въобразяваха, че са сърца.
По тази причина романтиката не я привличаше.
Алекса забави ход при разминаването си с млада семейна двойка, понесла бебето си. В Бюрото имаше семейства — хора като нея, които бяха родени и израснали в неговите граници и общуваха единствено с колеги. БКТ разполагаше със свои собствени ваканционни острови и отдалечени работни места. Едно цяло общество.