Алекса огледа събраните.
— Прощавай, Греъм, но защо ни е грижа за тези хора? Преди никога не сме се замисляли за това.
— Варуна, би ли обяснила на Алекса защо това е от значение?
— Да, директоре. Незаконната организация в Русия е една от причините. Незаконната организация в Азия е друга от причините.
Хедрик продължи:
— И двете организации с радост биха съдействали в подкопаването ни. Само въпрос на време е те да научат, че директорът на Националното разузнаване си е поставил за цел да ни присъедини. Когато това стане, напълно очаквано е те да предложат помощта си на американското правителство — и то съдействие не само под формата на информация, а и технологична помощ. Трябва да сложим край на тази заплаха, преди тя да е получила възможност да се изостри.
— Значи положението с тези групи се влошава?
— Да. Това е една от причините толкова да настоявам за резултати в гравитационния проект. Ще се нуждаем от тази технология, ако искаме да запазим преимуществото си над бившите ни партньори.
Алекса се замисли над тези думи.
— Това ли е причината господин Грейди да бъде изваден от изолация?
Той я погледна.
— Видях заповедта за извеждане. Бях приятно изненадана да видя, че той е сътрудничил в продължение на години. Хубаво е да видя, че той се е убедил в правотата ни.
Хедрик кимна.
— Помощта му ще намери отклик. Трябва да придобием способността да пораждаме гравитация. С тази способност бихме могли да отразяваме всяка сила, насочена срещу нас. Ядрени взривове. Дори самата светлина. Буквално всичко. Ще бъдем способни завинаги да обезпечим бъдещето на БКТ.
Всички присъстващи се замислиха над притежаването на подобна сила.
Морисън въздъхна:
— А ако не успеем, какво ще правим с правителството?
— Да се надяваме, че няма да се стигне до това. — Хедрик отново се обърна към останалите. — Ето какво ще искам от вас: изгответе планове за преодоляване на настоящата ситуация; предложения как да накараме правителството да прекрати разследването си, а също и планове за ответни действия при евентуална тяхна проява на агресия. Ще очаквам докладите ви утре по обяд.
Последваха изненадвани възклицания, някой дори си позволи да подсвирне.
— Напълно осъзнавам, че срокът е кратък, но и напълно реален. Заплашено е самото съществуване на Бюрото. Уверен съм, че всеки един от вас ще реагира с изискваната от ситуацията решителност. — Хедрик се зае да улавя погледите на всеки от присъстващите. — Това е. Свободни сте.
Всички се надигнаха.
Алекса забеляза, че Морисън не бърза да се оттегля, а е останал да разговаря с директора. Хедрик улови погледа ѝ.
— Почакай за момент, Алекса. Бих искал да разменя няколко думи с теб.
Тя се върна до съвещателната маса и отпусна ръце върху облегалките на два от столовете.
Морисън се отдалечи, като ѝ хвърли мрачен поглед. Той излезе през странична врата — която отвеждаше в кабинета на Хедрик.
Самият директор се отправи към нея.
— Не можах да не забележа, че изглеждаш разстроена.
Тя се навъси насреща му.
— Знаех си. — Той погледна към тавана. — Нали така, Варуна?
— Да, директоре. Електрическата активност в амигдалата ѝ съответства на лека депресия.
С известно раздразнение тя погледна към тавана.
— Остави ни, Варуна. Това е заповед.
— Желаете ли да се оттегля, директоре?
Той се поколеба, преди да се засмее.
— Да, моля. Остави ни.
— Както желаете, директоре.
В настъпилото мълчание Алекса остана загледана в тавана — самата тя не знаеше със сигурност защо. Там нямаше да види нищо.
— Всичко е наред. Вече сме сами.
— Защо я накара да ме сканира?
— Варуна сканира всички в кабинета ми.
— Дори и теб?
— Директорът се нуждае от сигурност. Това гарантира сигурността на всички ни. — Греъм потупа един от столовете. — Седни. Кажи ми, какво те е разстроило?
Алекса остана права.
— Хората се потискат понякога.
— Искам да бъдеш щастлива. Знаеш колко ценна си ти за нас.
Тя се загледа в него, опитвайки се да разгадае ситуацията. Той се усмихваше широко. Зениците му бяха разширени. И все пак…
— Има нещо, което бих искала.
— Какво е то?
— Неотдавна преглеждах последните открития на биогенетичния отдел.
— И?
— Оказва се, че има начин да стана фертилна.
Лицето на Хедрик изрази загриженост.
— Нима? — Той направи няколко крачки. — На какво се дължи тази промяна?
Алекса застана нащрек.
— Да не би да си срещнала някого? — Директорът отдели втренчения си поглед и се обърна към тавана. Понечи да каже нещо.