След отминаването на първоначалното опиянение той направи опит да определи местоположението им. Само че „горе“ не изглеждаше да е север. Полярна шапка не се виждаше — транспортът не се намираше толкова високо. Модифицираното гравитационно поле го обърка допълнително. Почти невъзможно беше да определи онова, в което се взира под себе си.
Гравитационното поле бе стабилно, равняващо се на земното. А може би неговото откритие отстраняваше всички усещания за падане. Повечето хора не знаеха, че астронавтите в космическата станция изпитват почти пълната земна гравитация; именно фактът, че те падат около Земята, им даваше усещането за безтегловност. В действителност именно гравитацията предизвикваше падането им — на практика усещането за нулева гравитация бе породено именно от гравитацията.
Но на борда на тази удивителна машина този ефект не се проявяваше. Тук всичко бе стабилно и неподвижно. Пътуването с нея по нищо не се отличаваше от стоенето в стая. Стаята на някой милионер.
Грейди се обърна към униформените офицери, разположили се насреща му — и двамата бяха млади Морисънови клонинги.
— Не усещам никакво ускорение. Не го усетих и когато свръхзвуковият двигател се задейства.
Никой не му отговори.
— Това е моята технология, нали? Неутрализирате силата на ускорението в пътническия отсек? — Той се усмихна насреща им. — Удивително.
Ученият отново се загледа през прозореца. Жалко, че то бе свързано с неприятен заговор; в противен случай това пътуване би било забавно.
— В мезосферата ли летим? Вероятно бихте могли да използвате гравитационните изменения в мезосферата за допълнително оттласкване. Може би дори за стабилизиране. На този принцип ли функционира самолетът?
Морисъновците продължаваха да се взират в него.
— Прав съм, нали?
От това помещение пилотската кабина не се виждаше — в действителност отсъстваше дори врата, която да води към нея. След около час пътуване прозорците започнаха да губят прозрачността си. И тук ставаше дума за някаква трансформация на материали. Кой ли откривател прекарваше дните си в изолационния комплекс заради това откритие?
Грейди се обърна към пазачите си, но се отказа да ги пита. Те просто се взираха насреща му като статуи.
Раздразнен от изчезването на гледката, той се опита да се съсредоточи. Всичко това го разсейваше. Това пътуване надминаваше дори първа класа. Частен свръхзвуков самолет, от който се открива гледка към Космоса. Неговата гравитационна технология бе направила това възможно. Само как му се искаше да работи над това.
Ала за подобно нещо не можеше да става и дума. Грейди ясно си спомняше немислимата жестокост на поробителите си. Животът, който те бяха откраднали от него, както бяха постъпили и с десетки мислители. И онова смътно усещане за изгубените спомени, които никога нямаше да си върне.
Неговите съзаклятници се осланяха на него. И той нямаше да ги разочарова.
Грейди се огледа към обграждащия го лукс — тъмен орех и кожа. И това също бе позлатена клетка.
Той повдигна чашата си шампанско към пазачите:
— За човешката изобретателност.
Те се взираха като сфинксове.
Приземяването около половин час по-късно премина напълно безшумно и без изменение в усещането. Това не беше самолет, а хотелска стая.
В отговор на приятен звън пазачите откопчаха предпазните си колани — от които не бе имало нужда нито веднъж.
Черна врата в корпуса се измести напред и встрани и пазачите отведоха Грейди в ярко осветен хангар. За момент ученият спря на върха на стълбичката. Тъмносин джип „Кадилак Ескалейд“ с дипломатическа регистрация вече изчакваше под самолета. Десетки пазачи обхождаха хангара, облечени в цивилни дрехи, препасали автомати пред гърдите си. Тази технология бе обикновена проява на двадесет и първия век: Грейди знаеше, че Бюрото е надминало огнестрелните оръжия още преди десетилетия. Подобно оборудване му изглеждаше не на място.
По време на слизането си той усети топъл летен въздух да го обгръща. Миризмата на окосена трева породи прилив на спомени, макар и неясни. Той се чувстваше толкова жив. Върху вратата на хангара бе изписан номер. Числата сияеха в пурпур и виолетово. Умът му усети невидимата им геометрия. Това бе обикновена проява на синестезията му, но пак бе приятно да се чувства изненадан от числа.
Грейди се обърна към един от пазачите.
— Къде сме?
— Не спирай.
Ученият погледна към синкавия свръхзвуков самолет зад гърба си. Корпусът му бе оформен от антирадарни ъгли, които му придаваха вида на ацтекски ритуален нож. Това беше забележителна машина. Невидима. Бърза. Грейди подозираше, че в рамките на два часа са пропътували половината свят.