Силна ръка го сграбчи над лакътя и го поведе към нова група клонинги, изчакващи край отворената врата на кадилака. По дебелината ѝ можеше да се види, че колата е бронирана, но неефективно. И това беше проява на съвременна технология. Несъмнено тази кола бе предназначена за улиците на външния свят.
Грейди кимна към самолета зад себе си.
— Моето откритие направи гравитационното задвижване възможно.
— Браво на теб. Сега млъкни и влизай. — Пазачът блъсна Грейди в купето на джипа.
Броенето започваше. Щом колата потеглеше, Грейди щеше да разполага с приблизително тридесет минути, за да избяга.
Пазачите бяха общо шестима, само двама от които бяха клонинги. Последните се настаниха от двете страни на Грейди на средната седалка. Очевидно Бюрото не искаше да показва прекалено много Морисъновци сред хората. Близнаците бяха нещо разбираемо, но повече подобия…
Но онези двамата отпред изглеждаха масивни. Също като двамата на последната седалка. Несъмнено стероидите бяха отживелица за Бюрото и войниците им получаваха нещо далеч по-добро.
И шестимата носеха сини костюми без вратовръзки. Пистолети не се виждаха. На практика те приличаха на телохранители от някоя дипломатическа мисия.
Пред Грейди имаше скоч и вино, заедно с плоскоекранен телевизор (който му се стори допотопен). Той се изкушаваше да успокои нервите си с помощта на алкохол, но не се поддаде. Щом бе могъл да оцелее в онзи адски затвор, бягството нямаше да го затрудни. Те нямаше да стрелят по него — Хедрик се нуждаеше от него жив. Именно затова те го отвеждаха обратно в Бюрото. Грейди единствено трябваше да се пази да не го приспят.
Той кимна към двамата отпред.
— Виждам, че последната част от пътуването ще направим през двадесет и първи век.
Шофьорът го погледна презрително в огледалото.
И те потеглиха. С дразнещо ускорение колата напусна хангара. Беше нощ. Скоро те пътуваха сред горист път. Редици широколистни дървета и храсти очертаваха силуети на фона на луната.
Грейди леко се приведе встрани в търсене на някакъв ориентир.
— Къде сме?
— На Земята.
Пазачите се засмяха. Седящият от дясната страна на Грейди посочи към телевизора.
— Това лови ли ESPN?
Шофьорът кимна.
— Да. Дистанционното е до него.
Миг по-късно екранът оживя.
— На кой канал е?
— Че откъде да знам? Аз шофирам, ако не си забелязал.
Грейди удивено се загледа в рекламата на почистващ препарат. В тези обстоятелства му се струваше нереално да гледа как компютърно анимирана гъба подскача по блестящ кухненски плот. Това просто не се връзваше на фона на всичко преживяно.
Пазачът започна да превключва през сателитните канали.
— Ама че е бавно.
— Добре дошъл при технологиите от второ ниво.
Грейди отмести поглед от телевизора и се загледа през прозореца. Кога трябваше да направи опита си? В града ли беше по-добре да избяга, или в провинцията? В момента колата се движеше през предградия.
Той прецени, че градът би му предложил повече скривалища. Повече ресурси. И щеше да улесни откриването на човек, на когото да предаде посланията, които носеше — това представляваше съвсем отделно предизвикателство.
Междувременно зрителят бе навлязъл сред готварските и туристическите канали.
— На кой канал е?
Негов колега грабна дистанционното.
— Някъде над двеста.
Новият превключи на кабелна новинарска емисия, където някаква мъжкарана говореше пред сноп микрофони. От информационната лента ставаше ясно, че темата на репортажа е делото на Ричард Котън.
Двама от пазачите прихнаха да се смеят.
— Котън!
— Нашият човек…
Жената на екрана тъкмо казваше:
— … усилия. Всички ние се радваме, че Ричард Котън най-сетне ще бъде изправен на съд.
— Пускай мача — възкликна един. — Тази глупост продължава седмици.
Грейди удивено се взираше в екрана.
Сега емисията показваше окован затворник в ярко защитно облекло и предпазен шлем, придружаван от екип за борба с безредиците. Грейди разпозна брадатото лице на Котън да кима към камерите.
Сред възклицанията на пазачите му бе трудно да се съсредоточи над думите от емисията.
— Заловен от агенти на ФБР в края на миналата година, в четвъртък Котън бе преведен под тежка охрана до федералния съд в Чикаго, където му предстои да се изправи срещу обвинение в тридесет и три убийства, терористичен заговор и употреба на оръжия за масово поразяване. Котън е предводителят на неолудитска терористична организация — Вършачите — и е поел отговорност за продължавали в течение на десетилетие взривове, целящи да елиминират учени, които, по негови думи, нанасяли обида на Бога с проучванията си. Хиляди следовници, които се идентифицират с антимодернистичните му възгледи, го смятат за светец.