— Глупаци. Почти прекалено лесно е — изсумтя един пазач.
На екрана Ричард Котън победоносно повдигаше окованите си ръце. Клонингът от дясната страна на Грейди прихна.
— Ама че лош актьор.
Грейди местеше поглед между пазачите.
— От ФБР са заловили Котън?
Всички те се засмяха.
— Може и така да се каже.
Ученият се навъси.
— ФБР е част от това?
— Чу ли, Еп, той си мисли, че ФБР може да пази тайна.
Войниците получиха нов повод за смях.
Образът на екрана се смени и показа бейзболен мач. Играеха „Детройт Тайгърс“ срещу „Кливланд Индиънс“.
— Най-сетне.
Грейди все още оглеждаше лицата на пазачите си в опит да разгадае думите им. Изглежда, ставаше дума за някаква шега, в която той не бе посветен. И агентите на ФБР също.
Той се приведе напред, за да се вгледа към очертанията на града пред тях. Малкото коли, с които се разминаха, носеха мичигански регистрации. Различните билбордове показваха ясно, че колата се е отправила към Детройт. Числата и буквите сияеха навсякъде около него — синестезията му се проявяваше отново и заплашваше да го разсее.
А точно това Грейди не можеше да си позволи; той трябваше да остане съсредоточен. Часовникът на таблото показваше, че е единадесет и двадесет и три вечерта. Бяха пътували почти петнадесет минути.
Той отново се огледа. В момента колата се движеше по почти пуста многолентова улица. На равни разстояния изникваха пресечки и указателни знаци. От двете страни се издигаха тревисти ограждения, отвъд които започваха постройки. По негова преценка колата се движеше с около сто километра в час.
Пазачите се бяха вглъбили в бейзболния мач. Грейди трябваше да се насили, за да откъсне поглед от сияещите числа върху екрана. Съсредоточи се.
Кога трябваше да направи опита си? Във всеки случай скоро, иначе щеше да пристигне в Бюрото.
Колата даде мигач и премина в бавната лента. Там нямаше други коли.
По-добър момент надали щеше да настъпи.
Грейди небрежно отчопли „бенката“ от врата си, отвори уста и я постави върху езика си.
Клонингът от дясната му страна го изгледа отвратено. Но той не получи възможност да изрази възмущението си гласно: Грейди долови високочестотен звук да се разгръща от лицето му и да ги обгръща в полупрозрачна сива вълна. Вълна, която бързо се разгръщаше.
Някой от седящите отзад изкрещя.
Миг по-късно на Грейди му се струваше, че е обгърнат в почти прозрачна сивкава пяна. Тя изцяло изпълваше купето, вцепенявайки пътуващите. Пазачите от двете му страни напразно се опитваха да кажат нещо с неподвижните си челюсти.
Грейди напразно се опита да се извърне. Мистериозната субстанция го бе обгърнала изцяло; дори пръстите му бяха неспособни на движение.
Тогава той забеляза, че колата все още се движи със сто километра в час. През застиналия дим можеше да се види, че тя се насочва към тревистите ограждения на улицата.
Това не е добре.
Тъй като шофьорът не можеше да помръдне и дори да отмести крак от газта — джипът продължи да се отклонява и се понесе към горната част на ограждението.
Подир това колата полетя.
Грейди видя светлини да проблясват. След миг тишина джипът се стовари върху дясната си част и се плъзна. Пукнатини се образуваха върху бронираните прозорци. Въздушните възглавници се задействаха, но не можаха да се разгърнат сред мъглата наночастици — наместо това те намериха изход към вратите. Две от тях изхвърчаха от пантите.
И през цялото това време Грейди и другите оставаха обгърнати и изолирани, напълно незасегнати от случващото се. Ученият просто наблюдаваше отстрани.
Джипът разкъса още едно ограждение, плъзна се по нов тревист участък и се сблъска с дърво, което съприкосновение сложи край на полета им.
От колата се ронеха отломки, но сред грохота това изглеждаше почти безшумно.
Поне се бяха приземили върху четирите си колела.
Но сега какво? Грейди все още оставаше обгърнат сред чудатия материал. Въпреки това той направи опит да се раздвижи. Напразно, наноматериалът го притисна обратно.
Грейди се опита да си припомни насоките на Чатопадей — оказали се печално кратки. Какво трябваше да стори след задействането?
От едната му страна отново се разнесоха ругатни.
— Мъртъв си, Грейди…
Да се насочи бавно към изхода. Това му бе казал Чатопадей. Грейди опита бавно да раздвижи ръка — и наноматериалът отстъпи. Но в мига, в който ученият ускори движение, познатата съпротива отново изникна насреща му.