Значи облакът притежаваше способността за рязко сгъстяване — той се съпротивляваше на резки деформации, но допускаше бавно движение. Грейди предположи, че веднъж активиран със съответната химична сигнатура, наноматериалът допуска единствено създалия облака да се движи сред него, обездвижвайки всички останали, озовали се в границите му. Определено интересно приложение…
Ученият се съсредоточи над усилието да придава бавност на движението си и бързо установи, че догадката му е правилна. Струваше му се, че е обгърнат от гъст желатин, но движението бе възможно. Само след мигове той вече разкопчаваше предпазния си колан. И бавно се претърколи към дясната врата. Единият от клонингите го наблюдаваше с убийствен поглед, макар да не можеше да помръдне устни.
— Мъртъв си, чуваш ли…
Грейди бавно му показа среден пръст. По време на разминаването забеляза, че пазачът е застинал, докато е посягал към сакото си.
— Добър опит — бавно отбеляза Грейди.
Под полуизместеното сако ученият забеляза портмоне и го извади, макар и с известни затруднения. След секунди той натискаше дръжката на вратата и бавно я отваряше, за да пристъпи отново сред света.
При прехода той не успя да се задържи на крака и се спъна сред тревата. Поне можа да се изправи веднага, което показваше, че вече нищо не ограничава движенията му. Появата на тревожна мисъл го накара да извърне глава към вратата на бронирания джип. Заради наномъглата изглеждаше, че шестимата вътре са се отдали на сериозно пушене. Само че пушекът не помръдваше, подминал отварянето на вратата. И пазачите все още оставаха обездвижени.
Той бързо се огледа. Джипът бе прелетял върху градината пред десететажна постройка. Повечето от прозорците на офисите ѝ бяха тъмни. Колата бе разкъсала опънати между колчета вериги и се бе врязала в малък дъб, изненадващо малък, а въпреки това успял да спре бронираната кола и да смачка предницата ѝ. Под капака на двигателя се издигаше дим.
Грейди си пое дъх и огледа околните улици. Той беше успял. За пръв път от години бе наистина свободен. Свободен от мъченията. Свободен от килията, за която бе смятал, че ще се превърне в негов последен дом. Той погледна към нощното небе. Към звездите.
Сега не е моментът за това.
След нова глътка свеж въздух ученият отново премина към по-прагматичен оглед.
Наблизо не се виждаха пешеходци или автомобили. На моменти коли профучаваха по улицата. Тази част на Детройт бе по-слабо населена от очакваното.
Той не биваше да позволява на синестезията да го разсейва. По-късно щеше да има възможност да се наслаждава на свободата си — след като беше взел мерки да я подсигури.
Недалеч от него се издигаше постройка, покрита с графити. В момента Грейди се намираше на десетина метра от пътя; дори и от изходната рампа се виждаше трудно.
Ученият отвори портмонето и остана приятно изненадан от посрещналата го гледка. Изглежда, онези от Бюрото предоставяха на хората си пари за непредвидени разходи. Пачката изглеждаше сносна, в долари и чужда валута.
Грейди захвърли портмонето и прибра банкнотите. Подир това той заобиколи изоставената постройка, за да я използва като прикритие — приближаваха се фаровете на някаква кола.
Той изруга мислено. За малко щеше да забрави най-важното. Той седна на тревата и изу лявата си обувка, за да извади диаманта. Кристалът улови отразената светлина по удивителен начин. Грейди се нуждаеше от миг, за да откъсне поглед. Трябваше да се отърве от диаманта по начин, който да забави преследвачите му.
След още един оглед Грейди се затича към близката офис сграда, като се стараеше да се придържа към сенките. Скоро той достигна един от проветрителните отвори на подземен гараж. Точно каквото му трябваше. Ученият внимателно пусна диаманта между решетките и се заслуша в отслабващото ехо.
Това ще ми предостави известно време.
Той продължи. Отвъд ъгъла на сградата го очакваха паркинги, оградени с вериги и неподдържани тревни площи. На няколкостотин метра се издигаше църква, заедно с още някакви постройки. Цялата местност бе по-ниска и по-празна от очакваното. В неговите спомени градовете бяха по-оживени.
Но около триста метра по-надолу той видя голям и добре осветен конферентен център, обграден с паркинги. Редица автобуси стояха там със запалени фарове.
Грейди отръска тревата от дрехите си и с бърза крачка се отправи натам по една пуста улица. За всеки случай той погледна назад. Още не се виждаха преследвачи.