Вървешком той измъкна пачката от джоба си и прегледа съдържанието ѝ под светлината на една улична лампа. Евро, някакви азиатски банкноти и около триста долара в банкноти по двадесет. Той прибра парите обратно.
Ричард Луис Котън бе арестуван. А по държанието на пазачите на Грейди ставаше ясно, че ФБР не осъзнава истината. Миниатюрният прожекционен апарат, даден му от Арчи, все още се усещаше в обувката му. Грейди трябваше да открие място, където да предаде доказателствата. Несъмнено в Детройт щеше да има отдел на федералните, само че той не гореше от желание да остава близо до главната квартира на БКТ — в който и град да се намираше тя. Надали мястото бе далече. Освен това нямаше никакво съмнение, че щом агентите успееха да се измъкнат от мъглата или отсъствието им бъдеше забелязано, мястото щеше да гъмжи от още агенти, разполагащи със заплашително напреднали технологии.
Не след дълго Грейди прескачаше ниска ограда и прекосяваше притъмнелия паркинг към конферентния център, за да се отправи към входа му.
При приближаването си той можа да разгледа по-подробно групите, струпали се край автобусите — това бяха любители на фентъзи и научна фантастика, оборудвани с разнообразни костюми: прилепнали дрехи, магьоснически роби, пластмасови брони, лазерни пушки и бойни брадви. Имаше и обичайно облечени посетители, които правеха снимки. Всички те носеха окачени баджове с логото „ФантазмаКон“. Навсякъде личаха символите на спонсори — банери на научнофантастични видеоигри и телевизионни серии.
От вратите на центъра се изливаха още посетители, които с уморен вид се отправяха към автобусите. От паркингите се отдалечаваха коли. Вероятно наближаваше полунощ.
Грейди се сля с тълпата, опитвайки се да прецени целите, за които отпътуват различните автобуси. Но техните табели изобразяваха единствено числа — цифрите им проблясваха в различни оттенъци, но не му говореха нищо. Той се постара да не се отвлича по геометрията им и се приближи към шофьора на един от автобусите. Недалеч стоеше посетител и пушеше.
Шофьорът погледна към него. Грейди кимна:
— Кога поемаме обратно?
— Този няма да прави обратен курс.
— Извинявай, сбъркал съм автобуса.
— Ти кой търсиш?
Грейди се отдалечи.
— Видях го. — И той посочи. — Ето онзи е.
Два автобуса по-надолу той отново се приближи до съответния шофьор.
— Скоро ли потегляте?
— Вие за коя спирка сте? Източен Лансинг или Лансинг?
— Източен.
— Там ще стигнем към един и петнадесет.
— Благодаря. — Грейди понечи да се качи.
— Момент, покажете си баджа.
— Изгубих го.
Шофьорът поклати глава.
— Без него не може да се качите.
— Изгубил съм го. — Грейди се впусна в търсене из джобовете си.
— И как така сте го изгубили? Трябвало е да го оставите на врата си.
— Шестдесет стигат ли? — Ученият извади няколко банкноти.
Другият отново поклати глава.
— Вървете да си намерите баджа. И побързайте, защото тръгваме след няколко минути.
— Изморен съм. Нека просто да си платя.
— Аз не продавам билети. Толкова ли не можете да спазвате правилата?
— Да го сметнем за бакшиш. Просто искам да се прибера.
Онзи се поколеба, но все пак взе парите.
— Хайде, качвайте се.
Грейди побърза да се качи и да поеме по пътеката сред седалките. Автобусът бе изненадващо пълен; изнурени посетители седяха облегнати едни на други, притворили очи. Неколцина все още бяха с костюми. При преминаването си ученият долови откъслечни разговори.
— Само че тези скаути не ползват лазерни пушки.
— Комиксът е по-добър от сериала, само че книгата е по-добра от комикса.
Грейди се настани на първата свободна седалка, срещу млада двойка, облечена в брони. Двамата спяха, хванати за ръце.
За пръв път от бягството си Грейди си позволи да отдъхне и да се отпусне.
И веднага остана впечатлен от заобикалящата го обстановка. Нетърпението към изкуствено отложено бъдеще бе изразено във всички тези костюми. Сякаш дълбоко в себе си те знаеха.
Енергийните брони. Лазерните пушки. Роботите.
Единствено Грейди знаеше, че това не е фантастика. Хората около него разиграваха бъдеще, което вече бе настъпило. Сякаш те осъзнаваха реалността. Те я бяха пресъздали от гума и пяна. Те бяха решени да живеят в нея.
Лека усмивка изникна върху лицето му. И последните остатъци от съмнението го напуснаха. Хедрик грешеше. Тези хора бяха готови за бъдещето. И дори го очакваха с нетърпение.
Глава 15
Мъртвец
— Идваш ли, Денис?
Специален агент Денис Дейвис се обърна да види Томас Фауъл и Дуайт Уортман. Те се намираха във фоайето на федералната сграда Дирксън в Чикаго.