— Това не е терористична група, а отделила се федерална агенция. Федералното бюро за контрол над технологиите.
Дейвис почувства как напрежението се оттича от нея.
— Господи. — Тя свали оръжието. — Махай се от погледа ми.
— Бюрото заличава хората като мен в продължение на десетилетия — хора, достигнали до заплашващи открития.
— В продължение на десетилетия. Аха. Но явно теб не са успели да заличат, защото ти ме издебна пред тоалетната.
— Аз успях да избягам. Те ме отвеждаха до центъра си в Детройт, за да работя над…
— Детройт.
В отговор на усъмнения ѝ вид той каза:
— Дойдох тук, защото ви видях по новините. Ричард Котън не е терорист, а е агент на БКТ.
— Това е последното ми предупреждение. Върви си. Веднага.
— Нужна ми е защита.
— Хубаво. Обади се на чикагската полиция и обясни.
— Не. — Мъжът придоби паникьосан вид. — Вие сте единствената, на която мога да се доверя. Те казаха, че вашата агенция е заловила Котън, но си няма представа за действителното състояние на нещата.
Дейвис се бе натъквала на подобни параноици и преди. За съжаление, законът не се заемаше с тях, защото никой не искаше да издържа престоя им в лечебните заведения. Придобилите известност криминални случаи привличаха тези откачалници по неустоим начин.
Изглежда, лицето ѝ красноречиво бе изразило тези мисли, защото мъжът кимна примирено.
— Добре. Хубаво. Виждам, че не ми вярвате. Все пак ви моля да ми направите една услуга.
— Нямам такова намерение. — Тя предпазливо се зае да го заобикаля.
Мъжът хвана празната бирена чаша, оставена на монетния телефон до него, отдръпна ръка и каза:
— Сега моите отпечатъци се намират отгоре ѝ. Проверете ги. А това — в този момент той отскубна няколко косъма от косата си и ги пусна в чашата, — ще ви позволи да сравните ДНК.
— Приключихме ли?
— Подложете ги на анализ. Зная, че това ще отнеме време, затова да се срещнем точно след една седмица. Ще ви чакам в… — Няколко мига той се замисли. — В математическата библиотека на Колумбийския университет в Ню Йорк, в осем часа сутринта. Седнете на масата срещу сивото разпределително табло — край прозорците.
— Това няма да се случи.
— Ще се случи, щом потвърдите самоличността ми. Запомнете, осем сутринта след една седмица. Математическата библиотека в Колумбийския университет. До разпределителното табло. Елате сама.
— Не.
Мъжът започна да се отдалечава, но след първата крачка отново се извъртя и продължи да крачи заднишком:
— Зная, че не ми вярвате. За потвърждение мога да ви кажа подробности за взрива, които няма как да зная, ако не съм присъствал.
— Като погрешната бройка жертви?
— Онази нощ там имаше седми човек. Професор по физика от Принстънския университет, дошъл да прегледа работата ни. — За момент Грейди помълча в опит да си припомни нещо. — Човек на име Кулкарни. Самир Кулкарни. Предполагам, че той е изчезнал същата нощ. Не съм виждал да го споменават сред новините. Той беше там. Двамата с доктор Алкот се познаваха.
— Приятна вечер. — С тези думи Дейвис го остави.
Чудакът изчезна сред тълпата, а жената се отправи обратно към бара, където екипът ѝ се смееше на някакъв току-що разказан виц.
— Нали щяхте да ме спасявате, ако съм се била забавела?
Дуайт сви рамене:
— Когато става дума за жени и тоалетни, кой може да определи що е забавяне?
Всички отново се засмяха.
Но Томас забеляза изражението ѝ и стана сериозен.
— Какво има? Случило ли се е нещо?
Останалите агенти също оставиха чаши.
Денис Дейвис размаха ръце.
— Успокойте се. Някакъв психар ме издебна пред дамската тоалетна — бил ме видял по телевизията. Той твърдеше, че бил една от жертвите на Котън.
Другите се спогледаха объркано.
— Моля?
Дейвис кимна:
— Освен това каза, че Вършачите в действителност били отделила се федерална агенция.
Всички се засмяха и поклатиха глави.
— Дали да не го приберем? — замислено каза Томас.
— Няма как да прибираме всеки откачалник, който изниква насреща ми.
— Той изглеждаше ли опасен?
— Нямаше да го пусна да си върви, ако беше. Просто малко шашав. Казваше, че в атентата в Едисън имало и седми човек — принстънски професор по физика.
Останалите отново се засмяха, но Фауъл я погледна неочаквано сериозно.
— От Принстън?
— Именно.
— Миналата седмица двамата с Дуайт и прокурора преглеждахме доказателствата от атентата в Едисън. Спомняш ли си онези следи от гуми в снега?
Тя се опита да си припомни.
— Да, но не мисля, че тя доведе до нещо.
— Наистина не доведе до нищо. От лабораторията идентифицираха гумите — оказаха се стари, почти неизползвани днес.