Дуайт кимна:
— 175-SR14.
— Както и да е. Оказаха се стари. Помня, че с Дуайт прекарахме два дни да преглеждаме снимки от пътните камери. Имаше една кола, която изглеждаше достатъчно стара. „Мерцедес“.
— A240D — додаде Дуайт.
— Именно. Този модел използва гуми SR14.
Дейвис се облегна на бара.
— Да, сега си спомням. Но собственикът се оказа починал.
Фауъл остави бирата си.
— Починал две години преди взрива. Близките му дори не знаели за съществуването на колата. След атентата тя не е била засичана нито веднъж от камерите.
Дейвис се втренчи в него.
— Е, и какво? Вършачите са я използвали, за да достигнат до мястото и да се оттеглят, а после са се отървали от нея.
— Точно за това става въпрос. Образите от пътните камери са с ниска резолюция, но въпреки това ясно показват, че след експлозията в колата е пътувал само един човек.
Денис се замисли.
— Което означава, че онази нощ от мястото си е тръгнал и друг човек, отделно от Котън и следовниците му. А ние не сме споделяли информация с медиите за тази кола — продължи Фауъл.
— Започваш да ме притесняваш, Томас.
— Не казвам, че хахото, когото си срещнала, казва истината. Но е много вероятно от прокуратурата да изтича информация.
Това вече я накара да го погледне сепнато.
— И делото да замине заради процедурни грешки?
— За момента Котън сътрудничи, но няма как да знаем истинските му намерения.
Няколко мига Дейвис остана загледана в него. Подир това тя рязко си проправи път сред тълпата, отправяйки се обратно към тоалетните. С една коктейлна салфетка тя внимателно взе чашата, която все още стоеше край телефона, и издърпа кичура.
Фауъл я беше последвал.
Тя повдигна чашата:
— Искам проверка на отпечатъците. Още тази вечер. И ДНК тест върху тази проба. — Тя му подаде кичура.
— Отскубнала си от косата му?
— Той сам остави този кичур и чашата, за да докаже кой е.
— Какво ще правим, ако резултатът съвпадне с някоя от жертвите?
— Това може да е някакъв Котънов план, целящ да компрометира доказателствата. И да осуети делото. — Тя отново посочи към кичура. — ДНК.
— Анализирането ще отнеме поне пет дни. Нима мислиш, че този лудак е толкова голям проблем?
— Най-вероятно няма да излезе нищо. Но след всички тези години нямам намерение да се осланям на шанса. Ами ти?
Дейвис стоеше над рамото на криминолог от ФБР в чикагския офис. Отдавна минаваше десет вечерта. В момента специалистът обработваше образа на снетия отпечатък, за да го вложи в системата за разпознаване.
— Върху чашата открих три различни снопа отпечатъци. Едно и три не показват съвпадения с базата данни, или поне не достатъчно високи. Но номер две ни даде два вероятни кандидата.
— Покажете ми ги.
Няколко движения с мишката показаха паспортна снимка с името „Джон Грейди“. Под нея в прозореца ѝ имаше етикет „починал“.
Фауъл разтревожено погледна към Дейвис.
— Искате ли да видите и втория кандидат? При него процентът на съвпадение е много по-нисък.
Тя поклати глава.
— Не, благодаря ви. Бихте ли ми дали разпечатка?
— Разбира се.
В отговор на последвалите манипулации лазерният принтер край вратата изплю няколко страници.
— Благодаря ви за съдействието. Да вървим, Томас.
Фауъл грабна разпечатката и двамата се отправиха към асансьорите. По пътя той повдигна отпечатаната снимка.
— Това ли е той?
Тя кимна.
— Значи си срещнала призрак?
Дейвис кимна.
— Не разбирам.
— Аз също. Той ми каза, че те заличавали откривателите, представляващи заплаха.
— Кои са тези „те“?
— Членовете на отделила се федерална агенция.
Фауъл прихна.
— Сигурно. Обаче този не е иноватор. Той не е открил нищо.
С асансьора те се отправиха към етажа за временно пребиваващи агенти, където бяха Денис Дейвис и екипът ѝ, получили временни офиси за времето на делото на Котън.
Дейвис се облегна на стената на кабината.
— Очевидно става дума за някаква измама. На мястото на експлозията открихме по-голямата част от дясната ръка на Грейди. Открихме и парчета челюстна кост. Зъби. Пищялна кост. Част от езика му. Пълно съвпадение на ДНК. После идва и видеото, в което Ричард Котън подготвя експлозията.
— Котън е замислил нещо.
— Резултатът от последните тестове ще ни е нужен веднага. И нека пуснем за издирване имитатора на Грейди. Той надали е отишъл далеч.
— Щом той толкова силно е настоявал да го арестуваш, защо просто не е останал в града? Защо е уредил среща чак в Ню Йорк?
— Не зная. — Това беше повод за размисъл. — Грейди има ли близнак?
— Дори близнаците нямат сходни отпечатъци.