Вратите на асансьора се отвориха и двамата се отправиха сред кабинетите. Наоколо все още работеха агенти. Дейвис бе разположила екипа си в групово пространство без стени.
Двамата с Фауъл свалиха връхните си дрехи и ги окачиха.
— И какво ще правим?
— Не зная. Но мисля, че трябва да се свържем с обвинението — отвърна тя след момент размисъл и се отпусна в стола си. — Томас, някога чувал ли си за Федералното бюро за контрол над технологиите?
Той присви очи.
— Какво е това? Нещо, свързано с търговията?
— Чувал ли си, или не?
Той помисли още известно време, преди да отвърне.
— Не. Защо? Кои са те?
— Дори не съм сигурна, че подобна организация изобщо съществува.
Дейвис отвори лаптопа си, въведе паролата и извика браузъра си. Там тя извика сайта usa.gov и в полето за търсене на правителствени агенции въведе „Бюро за контрол над технологиите“.
Появиха се над двеста и петдесет хиляди резултата. Но повечето заглавия от списъка с резултати включваха низове като „Бюро за сигурност“ и „Бюро за трудова статистика“.
Фауъл гледаше над рамото ѝ.
— Опитай да го потърсиш като цитат.
Тя огради термина в кавички и повтори търсенето. Този път нямаше нито един резултат.
Фауъл сви рамене.
— Защо изобщо ги търсим?
— Онзи Грейди ми спомена за тях. Това била федералната агенция, която го отвлякла.
Другият се подсмихна.
— Щом става дума за свръхсекретна агенция, надали тя ще бъде включена в списъка.
— Аз не вярвам на историята му, Томас, но искам да видя дали такава организация наистина съществува.
— Ще го пусна за издирване. — Той отвори собствения си лаптоп. — Какво ще правим, ако другата седмица по това време не сме го прибрали?
— За срещата в Колумбийския университет ли говориш? Първо бих искала да видя резултатите от ДНК анализа.
— Ти наистина ли възнамеряваш да отидеш?
— Най-вероятно.
— Ами показанията за следващата седмица?
— Ще ги променим.
— Денис, няма да отидеш да се срещнеш с него сама.
— Не, разбира се. Ще използваме екип. Става дума за университетска библиотека, така че мястото е достатъчно оживено. Ще има и охранителни камери. Ще можем да видим приближаването му. Има нещо друго, което ме терзае. Става дума за Котън — как той успяваше да изчезва безследно за толкова дълго. И многобройните му безлики следовници, които никога не допускаха грешки.
— Тоест?
— Просто се опитвам…
— Ние арестувахме трима от хората му заедно с него.
— И никой от тях не изглеждаше особено интелигентен. И тримата имаха купища предишни провинения.
Фауъл се засмя горчиво.
— Започваш да ме плашиш.
— Просто всичко това е прекалено странно.
В този момент стационарният телефон на Дейвис зазвъня. Тя погледна към екрана му и се сепна.
— Томас…
— Какво?
Тя протегна ръка към слушалката.
— Обаждат се от Вашингтон.
— От главната квартира на ФБР? — Той погледна към часовника си.
При третото позвъняване тя вдигна телефона.
— Денис Дейвис слуша.
— Агент Дейвис, изчакайте да ви свържем със заместник-директор Ройс.
Тя пребледня.
— Да, ще изчакам. — Дейвис покри говорителя и погледна към Фауъл. — Заместник-директорът.
Другият я изгледа объркано.
— На ФБР?
— Не, на операта!
Наложи ѝ се да почака около десет секунди, преди в слушалката отново да се разнесе глас.
— Денис Дейвис.
— На телефона, сър.
— Тази вечер с вас се е свързал човек, представящ се за Джон Грейди. Така ли е?
Дейвис се навъси към Фауъл — който се намръщи в отговор, защото не знаеше какво става.
— Да, сър. Снетите отпечатъци съвпадат. В момента извършваме ДНК тест върху сноп коса.
— Разполагате ли с информация за настоящото му местоположение?
— За момента не, сър. Изготвяме заповед за издирване.
— Не избързвайте. Той каза ли защо се свързва с вас?
Дейвис замълча за момент, погледна към Фауъл и каза:
— Моля да ме извините, сър, но трябва да се отзова на нещо неотложно. Може ли да се обадя в кабинета ви след минутка? Искрено се извинявам, сър.
За момент последва мълчание.
— Обадете ми се колкото може по-скоро, агент Дейвис.
— Благодаря ви, сър. Още веднъж се извинявам. — Тя постави слушалката обратно.
Фауъл се взираше в нея.
— Да не си се побъркала?
Дейвис се надигна и започна да търси вътрешния телефонен указател на ФБР.
— Нито дума, Томас. Би ли ми помогнал да намеря указателя?
Той започна да търси в лаптопа си.
— Не разбирам, Денис.
— Във Вашингтон минава полунощ. Защо още не са се оттеглили по това време? — Тя погледна към него. — Не го търси в компютъра. Искам нещо отпечатано, за предпочитане от няколко години.