— Ти наистина започваш да си губиш ума.
— Ето! — Тя свали малка книга от един рафт и започна да търси сред нея.
— Най-вероятно ще бъде в началото. Близо до знака на Бюрото…
Разнесе се тихо иззвъняване: във входящата кутия на пощенската ѝ програма току-що бе пристигнало ново писмо, изпратено по вътрешната мрежа. Копие от него бе изпратено до чикагския ръководен специален агент. Темата му гласеше „Специално назначение от първостепенна важност“.
— Проклятие. — Тя откри номера на главната квартира на ФБР и го набра. — Такава идиотка съм…
Фауъл се приведе към екрана на лаптопа ѝ.
— Получила си спам от заместник-директора. Да го изтрия ли?
— Много смешно. — Тя зачака някой от операторите да вдигне. — Обажда се специален агент Денис Дейвис, за да продължа разговора си със заместник-директор Джефри Ройс. — Тя замълча. — Смятам, че още е в кабинета си. — Нова пауза. — Да, ще изчакам.
Томас Фауъл се отпусна в креслото си и се протегна.
След момент прозвуча гласът на друг мъж.
— Да, ще изчакам.
И след няколко секунди заместник-директорът се обади.
— Агент Дейвис.
— Да, сър. Извинявам се за прекъсването. Просто ми се налагаше да… Както и да е. Слушам ви, сър.
— Господин Грейди ви е помолил да се срещнете с него в Ню Йорк — следващата седмица в Колумбийския университет. Така ли е?
Дейвис изтръпна.
— Откъде знаете това, сър?
— В момента изпълняваме изключително деликатна операция, агент Дейвис. Вашата работа по делото на Котън още не е приключила, но за момента ще ви поставим временно под назначението на специален отдел. Ние искаме да се срещнете с господин Грейди. Вашите началници бяха уведомени. Евентуалните конфликти с графика ще бъдат разрешени от наша страна. Вие ще се явите в убежище в Ню Йорк. Не трябва да се свързвате с тамошния отдел или да обсъждате това с други, освен с преките си началници за тази операция. Разбрахте ли?
Дейвис колебливо погледна към Фауъл и кимна.
— Разбирам, сър.
— Писмото, което изпратих току-що, съдържа инструкции с мястото, от което ще вземете самолета си и ще се срещнете с временния си началник. Мога ли да разчитам на съдействието и на дискретността ви, агент Дейвис?
— Да, сър, само че…
— Да?
— Не разбирам какво става, сър? Това наистина ли е Джон Грейди? И каква е връзката с Котън?
— Мога да ви кажа, че това не е Джон Грейди. Останалото е поверителна информация. Единствената причина да ви включваме, е вече осъщественият контакт. Но трябва да знаете, че той е опасен. Затова трябва да изпълнявате точно нарежданията на временния си началник, когато пристигнете в Ню Йорк. Ще мога ли да разчитам на вас, агент Дейвис?
Тя бавно си пое дъх.
— Да, сър. Разбира се, че можете да разчитате на мен.
Глава 16
Паноптикум
Греъм Хедрик седеше в креслото си, загледан в залива край Хонконг. Кораби бавно разораваха проблясващите води под тях. Със стиснати зъби той изслушваше доклада за бягството на Грейди.
— Грейди не е направил всичко това сам, директоре. Имал е помощ.
Началникът на придружавалия затворника отряд, клонинг на име Бета-Ипсилон, нервно стоеше пред бюрото. Старшият Морисън стоеше недалеч, по-разгневен и от самия директор.
— Нямахме никакви основания да очакваме, че той ще притежава обездвижваща мъгла.
— Подложихте ли го на сканиране, преди да го качите на борда? — кресна Морисън.
— Разбира се, сър.
— Лично ще проверя архивите.
— Сканирахме го, сър.
— Тогава не разбирам как е станало. Да не искаш да кажеш, че някой от хората ти е помагал на Грейди?
— Не, сър. Някой от затвора трябва да му е помогнал. Колата беше чиста. Свръхзвуковият транспорт бе чист.
Морисън доближи лице до неговото.
— Намекваш, че пазачите от изолационния комплекс имат достъп до нерегистрирани джаджи?
— Не зная, сър.
— Тамошният гарнизон няма достъп дори до технологии от осмо ниво.
Хедрик завъртя креслото си към младия офицер.
А Морисън остави проблясващ диамант върху плота на бюрото му:
— Търсещият екип е открил диаманта в една вентилационна шахта.
Директорът взе диаманта, огледа го и премести поглед към младия клонинг.
— Да смятам ли, че Джон Грейди го е изчовъркал от гръбнака си на място?
— Нямам представа, сър.
— И как изобщо той е научил за съществуването на този имплантант?
Откъм тавана долетя гласът на Варуна:
— Бета-Ипсилон казва цялата известна му истина, директоре.