Морисън изсумтя:
— Един честен идиот пак си остава идиот.
— Татко, нямаше как да предвидим…
— Купето беше напръскано с наблюдателна прах. Зная, че всички вие сте гледали бейзболен мач, наместо да бдите над затворника. Разполагам с пълния видеозапис. На него ясно се вижда мъглината, прикрепена към шията му, на която вие изобщо не сте обърнали внимание.
— Скенерът каза, че той е чист.
— Някой хитър кучи син е изработил нерегистрирана нанотехнология. По тази причина се изпълнява една процедура, наречена „претърсване“. При нея човек използва ръцете и очите си.
— Ние го претърсихме.
— Колко пари взе той от портмонето ти?
Клонингът неочаквано се засрами.
— Не зна…
— Да, и това видях. Колко, питам?
— Към четиристотин долара, сър.
— Взел ти е всичките пари.
— Може би още толкова в чужда валута.
— Ти си срам за моя геном.
— Татко…
— Не ме таткосвай. — Морисън погледна към директора. — Освен това някой е посъветвал Грейди да не взема нищо от екипировката им. Не разполагаме с директен метод да го проследим.
— Достатъчно. Разкарайте го от погледа ми. — Хедрик махна с ръка.
Младежът кимна мрачно и си излезе.
Директорът въздъхна:
— Варуна, назначи Бета-Ипсилон и екипа му в гарнизона на изолационния комплекс за една година.
— Да, директоре.
Морисън се приближи до креслото му, за да се загледа към образа на Хонконг.
— Кой отговаря за тамошната охрана, Морисън?
— Тета-Тета.
— Очевидно той трябва да бъде заменен. И работата на всички служители да бъде прегледана.
— Как така са успели да се докопат до мъглина? Това е висша технология.
— Не мисля, че това е дело на пазачите.
Морисън го погледна объркано.
— Мин Жао е затворен в изолационния комплекс — продължи Хедрик.
— Да…
— Той изработи мъглините преди по-малко от десетилетие.
— Наистина ли смяташ, че затворниците изработват собствени технологии? Затворниците?
— Не зная.
Морисън се замисли над това.
— Просто не виждам как е възможно.
Хедрик усещаше зараждането на страх, за който дори не му се искаше да мисли.
— Главната ти задача за момента, Морисън, е откриването на Джон Грейди. Докато се намира на свобода, той представлява заплаха за съществуването на нашата организация. Не мисля, че някой от нас би искал да обмисля вероятността оръжие като Кратос да попадне в ръцете на враговете ни.
— Когато го открием, съветвам да го изпържим направо от орбита.
— Не. Грейди все още ми трябва жив. Щом той не иска да работи за нас доброволно, не ни остава избор, освен да използваме принуда. Във всеки случай съзнанието му е наистина уникално. Затова го искам заловен, а не под формата на труп. Това ясно ли е?
Морисън кимна.
— Ще ми трябва разрешение за употребата на по-високо технологично ниво.
— Не искам да унищожаваш цели квартали, за да се докопаш до него. Само несмъртоносни оръжия. И никаква публичност. Четвърто ниво е максималното, което имаш право да използваш.
— Четвърто? Това почти няма да предостави предимство срещу властите.
— Хората ти ще трябва да компенсират с мисъл. Не мога да излагам на риск по-висши технологии. Четвърто ниво, разбра ли?
Морисън въздъхна раздразнено, но въпреки това кимна и се обърна да си върви.
— И още нещо.
Другият спря.
— Когато заловиш Грейди, искам да направиш изненадващо посещение в изолационния комплекс. Със значителна компания.
— Пълно прочистване?
Хедрик повдигна модела на първия термоядрен реактор, който неизменно стоеше върху бюрото му.
— Да. И освен това ще искам ръчно преброяване на затворниците.
— Това е сериозно възложение. Отварянето на всяка килия ще отнеме…
— Искам да го видиш с очите си.
Морисън мълчаливо разглеждаше Хедрик.
— Арчибалд Чатопадей е мъртъв. Килията му не е функционирала в продължение на десетилетие. Никаква храна. Никаква вода. Той е погребан сред двеста седемдесет и пет метра твърда скала.
— Искам да го видиш с очите си.
— Няма начин той да…
— Просто го направи.
След миг Морисън кимна.
В този момент вратите на кабинета се отместиха встрани. И двамата мъже се обърнаха към влизащата Алекса. Директорът се оживи при вида ѝ.
— Какво има, мила?
— Системите за дълбочинен анализ откриха следа от нашия Грейди.
Хедрик почувства изпълващото го облекчение.
— Отлично. Слушам те?
— Миналата нощ чикагски федерален агент е проверявал отпечатъците на заподозрян и е получил съвпадение с тези на Джон Грейди.
Хедрик плесна с длан по бюрото си.
— Значи те са го заловили.
— Не. От същия отдел е било проведено интернет търсене с ключова дума „Федерално бюро за контрол над технологиите“.