Директорът се навъси.
— Търсенето е било извършено от агента, ръководещ случая на Ричард Луис Котън: някоя си Денис Дейвис.
— Нима мислиш, че Котън…? — смая се Хедрик.
— Не. Котън може да е много неща, но не е идиот. Усетът му за себесъхранение е легендарен.
Морисън кимна на себе си.
— Чикаго е само на няколко часа път с кола.
Алекса се обърна към Хедрик.
— В последно време тази Дейвис е често излъчвана по новините във връзка с предстоящото дело на Котън. Може би Грейди я е видял и е решил, че може да ѝ се довери.
— Знаем ли къде е той? — нетърпеливо запита директорът.
— Знаем къде е бил. — Алекса извика холопрозорец, показващ образите от хиляди канали едновременно. — Накарах компютрите да претърсят материала от последното денонощие записи на охранителни камери в радиус от осем километра от местоположението на агент Дейвис. В тази част на града има множество федерални и пътни камери, така че разполагахме с добро покритие.
— И?
— Никъде сред образите не присъства човек с лицето на Грейди.
Хедрик размаха ръце.
— Тогава реших да потърся самата агент Дейвис. Реших, че той трябва да я е следил известно време, изчаквайки най-подходящия момент да се свърже с нея. Тогава открих това. — Тя избра едно видео, разшири го и го постави на пауза.
Образът беше далеч от резолюцията, постижима за записващите устройства на БКТ, но пак бе достатъчно ясен. Той показваше късо подстригана жена, която вървеше заедно с още неколцина мъже в костюми по оживен чикагски тротоар. Червен правоъгълник ограждаше жената.
Но Алекса посочи не към нея, а към мъжа със суитшърт, който вървеше на няколко метра зад нея. Лицето на мъжа ясно се забелязваше сред тълпата, защото бе скрито от ярка светлина.
Хедрик се навъси объркано.
— Какво е това, което ми показваш? И как е възможно човек да крачи с такъв блясък сред тълпата, без да привлича внимание?
Алекса погледна към тавана.
— Варуна, би ли обяснила заснетото?
Безтелесният глас на изкуствения интелект веднага се отзова.
— Разбира се, Алекса. Това е слабост на наблюдателните системи, от която за първи път са се възползвали затворниците от изолационния комплекс. Използван е от тях като начин да преодолеят ранните системи за лицево разпознаване.
Хедрик присви очи.
— Използван от затворници?
— Да. Устройството представлява очила с прикрепени към тях светодиоди. Тяхното късовълново инфрачервено излъчване притежава дължина на вълната приблизително 850 нанометра. Това е светлина, която остава невидима за човешкото око, но съвпада със спектралната чувствителност на камерите и базираните на силиций фотодетектори. Носенето на тези очила прави невъзможно измерването на лицевите черти.
Хедрик многозначително се обърна към Морисън.
— Видно е, че Грейди е получил помощ. В изолационния комплекс става нещо.
Алекса ги погледна.
— Какво ви кара да мислите така?
— Морисън ще се погрижи за това, Алекса. Ти се съсредоточи върху намирането на нашия Грейди.
— Без системите за лицево разпознаване това ще се окаже трудно.
— Ами онази Дейвис?
— От момента на съвпадналите отпечатъци тя се намира под постоянно наблюдение от страна на нашите ИИ. Лаптопът и клетъчният ѝ телефон също се следят. Господин Грейди е поискал тя да се срещне с него в математическата библиотека на Колумбийския университет след една седмица. Аз си позволих да използвам компютрите ни, за да я упътя през официални канали да се срещне с Грейди в Ню Йорк. Тя ще се намира под командването на специален отряд. — Алекса прокара ръка през въздуха и премести виртуален документ към бюрото на директора.
Хедрик го прочете — това беше електронно писмо от заместник-директора на ФБР, което нареждаше Денис Дейвис да се яви в специално нюйоркско убежище.
— Щом знаем къде ще бъде Грейди, защо да я замесваме? — попита той.
— Грейди може да не се появи, ако не я види на мястото на срещата.
Хедрик повдигна очи от файла.
— Но защо Ню Йорк?
Алекса затвори всички холопрозорци.
— Бъртранд Алкот, неговият ментор, е бил преподавател по физика в този университет. Грейди не е бил студент там, но е посещавал учебното заведение. Предполагам, че той все още има приятели в околността. Или разполага с някакво близко скривалище.
— Накарай компютрите да наблюдават всички пунктове, с които той би могъл да е имал връзка в миналото. Може нещо да излезе от това. Предишните му адреси. Местата, които е посещавал през последните десет години. Искам всички, с които той някога е влизал във връзка, да се намират под постоянно наблюдение. — Подир това той се обърна към Морисън. — Приготви хората си за маскарада. Щом Грейди изникне, грабнете го.