Морисън кимна.
— Още ли ти трябва жив?
— Да, по дяволите! — Хедрик се обърна към Алекса. — Справила си се отлично, Алекса.
— Бих искала да взема участие в тази операция, Греъм.
Той я погледна изненадано.
— Това не зависи от мен, Алекса. — Директорът се обърна към Морисън.
— Не.
— Заслужила съм си правото да присъствам. Господин Грейди представлява сериозен риск за нас и за обществото. Мисля, че той ще се вслуша в мен.
— Пак ли ще се връщаш към предишните си номера? И на него ли смяташ да завъртиш главата? — каза Морисън.
Хедрик енергично клатеше глава:
— Ти си прекалено ценна, Алекса. Не можем да те излагаме на риск.
— И освен това не се нуждаем от помощта ти — добави ветеранът.
Директорът я хвана за лакътя.
— Имам нужда хората ти да наблюдават агент Дейвис колкото се може по-зорко. Виж в каква степен напредваш в проучването.
Морисън се подсмихна.
Алекса гледаше към Хедрик.
— Аз бях оперативен служител. В това съм добра. Защо не ми позволяваш да върша онова, в което съм добра?
— Ти си прекалено ценна.
След миг тя се обърна да си върви.
— Свободна си.
Глава 17
Отделилата се агенция
Военният комплекс „Рейвън Рок“ бе предназначен да служи като убежище за катаклизмични сценарии. По тази причина Бил Макалън винаги се чувстваше смутен в него. Официално наричан „Обект Р“, комплексът представляваше поредица от правителствени бункери, разположени дълбоко сред източните хълмове на Пенсилвания, недалеч от границата с Мериленд. Част от множеството подобни укрития, изградени по време на Студената война, само че подсилен и разширен с течение на годините. Понякога го наричаха Подземния Пентагон — заради службата му като извънреден команден център за няколко отбранителни агенции. Включително щабните ръководители в периода на национална криза.
В момента Макалън се возеше през километри тунел, единствен пътник на дванадесетместна електрическа кола. Това беше пътуване през място, което би могло да приюти последните човеци в случай на термоядрена война. Или падането на астероид. Или пандемия. Или какъвто край на света настъпеше. За всички подобни сценарии бяха подготвени процедури. До този момент той бе идвал четири пъти тук, все тренировъчно.
Но днешното му посещение не беше тренировка.
Колата спря край отворена еднометрова врата, обградена от пазачи. При слизането си той бе посрещнат от лейтенант от 114-ти комуникационен батальон.
— Последвайте ме, сър — каза тя.
Без да го чака, лейтенантът бързо се отправи сред пустите коридори. Макалън ускори крачка, за да не изостава. След като двамата подминаха десетки сходни метални врати, които се отличаваха единствено по номерацията си, те най-сетне достигнаха подиум, където катедра със знака на Пентагона се издигаше пред редове столове. Край отсрещната стена бяха струпани различни поколения снимачно оборудване. В столовете седяха множество млади мъже и жени в костюми, отворили лаптопи. Никой от тях не повдигна очи.
Лейтенантът поведе Макалън към конферентна зала, пред чийто вход стояха още двама пазачи.
— Заместник-министър Макалън е тук, госпожо директор — обяви лейтенантът, след като почука на вратата и отстъпи встрани.
— Бил!
Сред голите стени на помещението Макалън зърна неколцина от ръководителите на Министерството на вътрешната сигурност, агенцията за националната сигурност, ЦРУ и Министерството на отбраната. Те седяха около огромна и абсурдно масивна дъбова маса. На централното място стоеше вторият в йерархията началник, директорът на военното разузнаване — Кей Монахън бе дребна жена около шестдесетте, която запазваше властното си излъчване. Макалън знаеше, че по време на дипломатическата си служба тази дребна жена се бе проявявала като равностоен противник на китайските дипломати. И много преди това тя бе служила в разузнаването. Освен това тя имаше принципи — нещо, което Макалън намираше за още огромен плюс сред качествата на вашингтонски политик.
Вратата след него се затвори. Сред седящите на масата вече протичаше някакво оживено обсъждане.
Монахън му направи знак да седне до нея.
— Ела и ми помогни да вразумя тези бикоглавци.
Настоящата дискусия дори не изчака Макалън да се настани.
— Кей, адски добре знаеш, че никой не разполага с цялостната картина. Точно това е целта на раздробяването — казваше заместник-директорът на ЦРУ Той беше пухкав шестдесетинагодишен вирджинец, който се мръщеше над диетичната си кола.