— Детройт?
— Ако някой би искал да скрие седалището на организацията, притежаваща най-напредналите технологии, къде би могъл да намери по-подходящо място? Нека да ви спестя главоболията: онези от Бюрото не използват комуникация въз основа на електромагнитния спектър, нито някаква друга позната ни технология. В продължение на десетилетия следим постройката, без да успеем да засечем нищо. Опитахме да проникнем. Със сеизмичен анализ установихме, че постройката им се простира най-малко на шестдесет етажа под земята. Надолу може да има и повече.
— Шестдесет нива?
— И това не е всичко. Целият ни екип изчезна веднага след сканирането. В същия ден шпионският сателит, който насочвахме към тях, също изчезна. И данните, които бяхме събрали за БКТ, вече не бяха налични в мрежата ни. На тяхно място бяха изникнали снимки на спящите ни деца — снимки, направени от вътрешността на домовете ни.
— Трябва да открием начин да ги усмирим.
— Рисковано е. В докладите няма да откриете нищо, само това, че подобни опити са правени и преди. Говорете с оттеглили се директори. Стане ли дума за БКТ, това не е игра с огъня, а игра с плутоний, Кей.
Онзи от ЦРУ кимна.
— Нашите научни екипи преценяват, че от БКТ разполагат с приблизително шестдесет години технологично превъзходство, като разликата се увеличава все по-бързо. Но да погледнем от добрата страна: Бюрото съществува успешно повече от петдесет години. Неговите служители няма да допуснат избухването на ядрена война. Не питайте откъде зная, защото не ми е позволено да говоря на тази тема. Достатъчно е да кажем, че те са съсредоточили вниманието си към дългосрочния план. Нима вие искате да поемете тяхната дейност? Аз лично нямам подобно намерение. Достатъчно работа си имам и със сегашните задължения.
— Никой не би трябвало да притежава подобна власт.
— Те вече знаят какво замисляте. — Заместник-директорът на Централното разузнавателно управление посочи към Макалън. — Вие изпратихте Бил, а те ви отговориха.
Всички присъстващи се обърнаха към Макалън.
Монахън започна да потропва с пръсти по масата.
— Бил, ти си единственият, който се е срещал с Греъм Хедрик. Какво смяташ?
Въпросният приглади брадичка.
— „Срещал“ не е точната дума. Срещнах се не с него, а с неговия образ.
— Добре. Какви заключения вадиш от видения образ?
— Той беше изключително самонадеян. Изобщо не изглеждаше притеснен от евентуалните ни постъпки.
— Според теб какво ще се случи, ако оставим Бюрото му на мира?
Макалън си пое дълбок дъх.
— Мисля, че преимуществото им ще продължи да се увеличава и ще ги постави в позиция да определят бъдещето за поколения наред. И мисля, че подобно нещо не е допустимо. Изобщо не е допустимо.
Глава 18
Среща
От близнаците Денис Дейвис я побиваха тръпки. Така тя бе започнала да нарича почти сходните, високи, руси и мускулести дебеловрати мъже от специалния отряд. В действителност те бяха единствените членове от специалния отряд, които тя бе виждала до момента. Единият се казваше Тод, а другият се казваше Джейсън. И двамата бяха в края на двадесетте, но въпреки това изглеждаха напълно привикнали да изискват подчинение. Тяхното поведение определено загатваше, че всички край тях са техни подчинени. Като федерална версия на близнаците Уинкълвос. Макар че Дейвис не бе чувала за близнаци, които работят във ФБР — подобна двойка не би останала незабелязана.
Определено личеше, че тези двамата притежават сериозни връзки във Вашингтон, защото действаха с пълно безгрижие, без да се съобразяват с никого. И нямаха никакви бюджетни проблеми. И бяха отклонили агент Дейвис насред приготовленията за мащабно дело, без да последват никакви оплаквания от страна на началниците ѝ.
Тя и близнаците се намираха в един от кабинетите в сградата за международни дейности на Колумбийския университет, разположена на ъгъла на „Амстердам“ и Сто и осемнадесета улица — десететажна бетонна сграда, чийто архитект очевидно бе черпил вдъхновени от някой парен радиатор. Постройката се намираше в един от краищата на кампуса, срещу библиотеката, определена от Грейди като мястото на срещата. През последните два дена агентите бяха изчаквали тук.
Дейвис седеше отегчена, а близнаците разговаряха по клетъчните си телефони с някакви невидими представители на отряда — довършваха последните приготовления. Очевидно те разполагаха с хора, готови да я подкрепят при нужда. И все пак асиметричността в осведомяването бе тревожна. От пристигането ѝ насам двамата не ѝ бяха разяснили нищо за предстоящата операция.