Интересно дали и други страни отбелязваха загубите си?
Тя влезе във фоайето, изкачи се по стълбите и се отправи наляво. Математическата библиотека представляваше скромно и прагматично обзаведено помещение — дълга и тясна зала с бюра и високи прозорци, които гледаха към „Бродуей“. Книгите бяха разположени близо до отсрещната стена и отвъд ъгъла. Имаше и няколко компютъра.
Малката библиотека не изглеждаше особено популярно място, още по-малко рано сутрин във вторник. Тя беше пуста. Дейвис веднага видя масата, посочена ѝ от Грейди — срещу голямо сиво разпределително табло. При сядането си жената забеляза, че мястото се вижда от постройките от отсрещната страна на улицата. Стотици прозорци отвъд „Бродуей“ гледаха към нея.
Сега какво?
Тя отново погледна часовника си. Часът беше осем. По какъв начин той щеше да установи връзка с нея? И щеше ли изобщо да се свърже? Дейвис се огледа. В читалнята все така нямаше посетители. Отвъд ъгъла долитаха гласовете на две възрастни жени — вероятно част от библиотечния персонал. Тя трябваше да признае, че професионализмът на близнаците изглеждаше внушителен — никъде не се виждаха скритите агенти. Жената наистина се чувстваше сама.
Може би отрядът вече бе заловил Грейди. Колко щеше да им отнеме да ѝ съобщят? Предвид склонността им да споделят детайли, надали щяха да го сторят веднага. Затова тя се обърна към прозореца, като внимаваше лицето ѝ да остава видимо. И неспокойно се намести в стола си.
Тогава тя чу глас.
— Агент Дейвис, радвам се, че дойдохте.
Тя рязко премести очи, но не видя хора.
— Погледнете надолу. Решетката близо до пода.
Дейвис погледна надолу, под масата, където действително имаше викторианска чугунена решетка. Тя се приведе.
— Господин Грейди?
— Да.
Тя беше впечатлена.
— Очевидно е, че добре познаваш тази постройка. Затова ли поиска да се срещнем тук? Нямаш ли ми доверие?
— Недоверието ми не е насочено към вас, а към БКТ. Те вероятно знаят, че съм се свързал с вас, и най-вероятно наблюдават.
Денис Дейвис повдигна вежди.
— И как от Бюрото ще знаят това? Аз не съм казвала на никого.
— Провели сте лабораторни изследвания. Мисля, че те наблюдават всичко, свързано дори индиректно със случая Котън.
— Как?
— В момента това не е важно. Трябва да ме изслушате.
— Слушам.
— Нещо необичайно случвало ли се е след последната ни среща? Някой свързвал ли се е с вас?
Това я накара да се поколебае за момент, преди да отговори.
— Не.
— Това е добре. Но пак трябва да бъдем предпазливи.
Тя се огледа.
— Къде си? Как да стигна до теб?
— Трябва да приемем, че те ни наблюдават. Затова, щом се надигнете, движете се бързо. Но най-напред слушайте внимателно. От лявата ви страна има авариен изход, близо до таблото. Виждате ли го?
Тя действително видя бяла метална врата в отсрещната страна на помещението.
— Да.
— Минете през нея. Ще се задейства аларма, но вие не ѝ обръщайте внимание. Слезте до мазето и завийте надясно. В края на тамошния коридор ще видите огромна метална врата с нитове. Много стара. Върху нея има надпис: „Забранено за неоторизиран персонал“.
— Добре.
— Оставил съм я отключена. Аз ще ви чакам там. Вървете, агент Дейвис. Тръгнете сега.
Дейвис започваше да си мисли, че един разговор на четири очи с Грейди, далеч от близнаците, е изкусителен. Колкото и побъркан да звучеше този човек, очевидно той беше важен за онези от Вашингтон. И тя трябваше да научи истинската му връзка с Котън. Може би някой събираше луди хора и ги използваше като прикритие. А може би това беше капан, подготвян ѝ от Вършачите.
— Преди да направя това, бих искала да ти задам един въпрос…
В един от оперативните центрове на БКТ седеше наблюдател Мю-Тав, обграден от множество холоекрани. Една от прожекциите изобразяваше цялата математическа библиотека на Колумбийския университет и включваше миниатюрна Денис Дейвис, приведена над работно бюро. Още преди дни невидими наночастици бяха покрили стените и тавана на тамошното помещение. Те притежаваха способността да предават звук и картина в реално време и точност до милиметри. Звуците от всички краища на библиотечната зала се записваха — за това свидетелстваха образите на десетки потрепващи скали.
Мю-Тав извъртя образа и задейства квантовата си връзка с поддържания от него екип.