— Алфа, настъпи промяна в ситуацията: Дейвис започна да говори с някого.
Отговори му глас, веднага идентифициран от компютрите, грижещи се за к-връзката — Ета-Капа.
— Център, залата е празна.
Мю увеличи образа, принуждавайки Дейвис да придобие естествен размер. Това увеличение с нищо не промени яснотата му. Диспечерът измени ъгъла, за да се убеди, че тя говори, преди да усили звука.
— А той е: какво възнамеряваш да правиш? — казваше в този момент Дейвис.
— Вижте, сега не е моментът за този разговор. Просто направете каквото ви казах.
Мю поклати глава и отново каза:
— Не, Алфа, тя вече разговаря с него. — Върху един от екраните изникна предупреждение. — Компютърът току-що потвърди, че гласът принадлежи на Грейди. Имаме контакт.
— Център, сканираме целия радиоспектър. В помещението има два клетъчни телефона, недалеч в сградата има безжична мрежа, но в момента не протича никакъв обмен на информация, включително криптирана.
Мю превключи на инфрачервени лъчи. Този режим показваше единствено топлината на Дейвис. И ултравиолетовият режим не му показа нищо различно.
— Не виждам невидими обекти, но ви казвам, че той разговаря с нея. Той е там. Прикрива се с помощта на някаква технология, която е непозната за нас.
Мю се обърна към друг прожектиран образ, показващ триизмерна карта на кампуса, обновявана в реално време. Върху нея личаха местоположенията на всички агенти на Бюрото (сини точки) и околните цивилни. Ета-Капа се намираше в един кабинет на най-горния етаж на сградата на математическия факултет, заедно с още шестима оператори. Целият периметър бе покрит.
— Казвам ви, че той е там. Заглушете всички безжични комуникации в радиус от триста метра и обградете сградата. Екипи „Алфа“, „Чарли“ и „Ехо“ да влизат. Разчистете всички стаи и поддържайте периметър. Никой да не влиза или излиза. Приспете всички, с които встъпите в контакт. Приберете Дейвис и Грейди, когато ги намерите. Разбрано?
— Тук „Ехо“. Разбрано.
— Тук „Алфа“. Разбрано.
— Тук „Чарли“. Разбрано.
— Всички екипи: действайте.
Всички сини точки се насочиха към библиотеката. Мю отново се обърна към наблюдателната холограма. Агент Дейвис рязко се надигаше и се насочваше към вратата на стълбището.
— Обновление: Дейвис тичешком напуска библиотеката. — Той превключи към университетските охранителни камери, предоставящи далеч по-лош образ. — Насочва се към стълбище две.
— Разбрано, център.
Прескачащата неравни стъпала Дейвис потръпна заради пронизителния звук на алармата. Налагаше ѝ се да преодолее два етажа, за да достигне мазето. По време на стремглавото си спускане тя забеляза охранителни камери, но не им обърна внимание.
Заради писъка на алармата тя не можеше да чуе нищо. Как ли щяха да реагират близнаците? Тази постъпка надали щеше да се отрази благотворно на кариерата ѝ. И Трейси със сигурност не би одобрила.
Сбогом, Денвър.
След стълбището тя зави по десния коридор, съгласно насоките. Подът на прохода бе покрит с тъмночервена боя. Целта ѝ вече се виждаше: масивна врата с надпис: „Забранено за неоторизиран персонал“. Огромните панти и нитове веднага загатваха за викторианския ѝ произход.
Тя рязко дръпна дръжката и вратата се отвори със скърцане. Заради стремглавото си влизане агент Дейвис едва не полетя по изникналото отвъд стълбище. Едва в последния момент тя успя да сграбчи перилата.
— Внимавайте.
Джон Грейди стоеше недалеч от нея, с малка раница на гърба.
— Благодаря за навременното предупреждение.
Той бутна вратата и я залости с огромно резе.
— Елате. Не бива да оставаме тук.
Дейвис се отправи подире му. Това подземие изглеждаше захабено от множество стъпки и години. Коридорът, по който поеха, бе изпълнен с тръби, електрически проводници и инструменти, кутии от компютърно оборудване, изолационни материали, захвърлени кабели, товарни колички и какво ли още не. В средата на пода имаше двоен улей. Проходът бе осветен от непокрити флуоресцентни лампи.
— Какво е това място?
— Тунели за поддръжка. Стари са. Много стари. Онези вдлъбнатини в пода са били за вагонетки, които да пренасят въглища.
Тя се стараеше да се движи близо до него. Грейди крачеше уверено, изглежда, добре запознат с обстановката. Двамата завиха покрай ъгъл, отвъд който коридорът се протягаше далеч напред.
— Тези проходи свързват постройките — досети се тя.
— Повечето от тях.
— Откъде знаеш за тези проходи?
— Честно казано, не си спомням. Паметта ми е надупчена. Но зная, че зная.
— Алкот. Той е причината да дойдеш тук. Прекарвал си време в този университет, макар че не си бил студент.