Грейди тръсна коси.
— Рутината не е моята стихия. Предпочитам да върша нещата неофициално. Но той ми помогна. Сега аз искам да помогна на него.
— Искаш да кажеш, че доктор Алкот също е жив?
— Надявам се да е така.
Двама клонинги в хокейни тениски и джинси тичаха сред подземните коридори, стиснали делталъчеви пистолети. Противопожарната аларма продължаваше да пищи. След един ъгъл двамата се натъкнаха на още дузина Морисъновци, облечени по различен начин и с различни прически. Всички те стояха пред огромна стоманена врата.
Алармата най-сетне замлъкна.
Клонингите отпуснаха оръжия. Един от тях — с маскировъчен панталон и тениска — срита вратата и изруга.
— Останалата част от сградата е чиста.
Разгневеният клонинг продължаваше да рита вратата и да псува.
— Ета, не бива да се скупчваме така. Старецът ще ни одере живи, ако види как сме се събрали на публично място.
— Върви на майната си, Ро. Те са минали през проклетата врата.
Ро прибра оръжието си и извика холообраз на сградата.
— Тя дори не е нанесена на тактическия ни план.
— И още как. Кибиците отново сгафиха.
Ро задейства квантовата си връзка.
— Център, пред нас има залостена метална врата, която не ни позволява да продължим преследването. Вратата не е нанесена върху тактическата карта.
— Разбрано, Ро-Сигма. Инструкции следват.
— Хубави инструкции. Кълна се, че кубит по кубит ще изтрий компютърния задник, който ни подреди така!
— Трябва да разбием вратата.
Ета се обърна към него.
— Нима? С несмъртоносни технологии от четвърто ниво? — Той отново ритна вратата. Със същия успех можеше да изрита локомотив.
К-връзката отново оживя.
— Екипи „Чарли“ и „Ехо“, заемете позиции на обновените координати.
Ета не се присъедини към оттеглящите се — той бе започнал да рови из джобовете на панталона си.
— Ета! — повика го Ро.
— Проклет да съм, ако се върна при татко с празни ръце! — Той извади малък черен куб, обвит в полупрозрачен материал.
Останалите бяха спрели и го наблюдаваха заинтригувано.
Ро се приближи до него.
— Това каквото си мисля ли е?
— По-добре е да искам прошка, отколкото разрешение.
— Откъде го имаш?
— Това не е от значение.
Връзката отново се задейства.
— Екип „Чарли“, тук Център. Заемете…
Ета изключи комуникатора си.
— Намираш се далеч от дома, друже.
— Не се дръж като женка. — Ета почисти участък от стоманената врата и притисна черното кубче върху нея. Устройството веднага прилепна. — Ще продължим и ще спипаме Грейди.
— Това е забранена за мисията нанотехнология. Не ни е разрешено да…
— Терминален кинематичен механосинтез. Обещавам, че това няма да разруши света. — Той блъсна Ро назад и го изгледа гневно. — Тази мисия няма да се провали, разбра ли ме?
Останалите ги наблюдаваха мълчаливо.
Ета повдигна спектрометър и започна да сканира стените с широкия му лазерен лъч.
— Ета…
— Млъкни!
Над китката му изникна холоменю, изброяващо вариантите, предоставяни от наличните в околността материали. Той повдигна очи и се усмихна.
— Верижен голем ще бъде!
В отговор на няколко избрани настройки черният куб неочаквано заблестя ярко и потъна в стоманената врата. Устройството започна да разяжда метала сред оглушително съскане. Блясъкът трептеше. Ивици черен материал започнаха да се стичат от краищата на нарастващото обгаряне. Тези ивици се извърнаха и започнаха да се сплитат във вериги. Имаше известна отлика: отделните брънки не бяха сключени една в друга, а просто се допираха под влиянието на някакъв магнетизъм.
По-голямата част от металната врата бе изчезнала; процесът се пренасяше към рамката и пантите. Парчета ръжда и мръсотия се трупаха на прага ѝ.
Кинематичният автоматон се надигна сред образувалата се в рамката на вратата пролука. Металните му нозе дрънчаха върху бетонния под.
Ета посочи към тунела отвъд и се обърна към лицето от брънки.
— Максимална скорост. Човешка цел. Акустично проследяване…
Крачеща сред безкрайния проход, Дейвис разсъждаваше на глас:
— Нюйоркският отдел би трябвало да наблюдава тези тунели.
Грейди се обърна за момент.
— Какво имате предвид?
— Просто съм изненадана, че са оставили тунелите без наблюдение.
— Това не е ФБР, а БКТ. Те може да притежават по-добри технологии, но не всякога знаят как да си служат с тях.
— Къде отиваме?
— Под сградата на физичния факултет. Поне това си спомням.
— Често ли си слизал тук?