— Така влизах на територията на университета. Мисля, че известно време съм живял в тамошното подземие. То е свързано с тунелната мрежа.
В момента двамата вървяха сред далеч по-модерен поддържащ коридор, където тръбите бяха оцветени и обозначени. Пара с ниско налягане; охладена вода. Имаше и стрелки, които указваха посоката. Наоколо висяха снопове електрически и мрежови кабели.
— Грейди, трябва да ми кажеш какво става.
— Зная, че звучи налудничаво, но всичко онова, което ви казах в Чикаго, беше истина. Бюрото за контрол над технологиите съществува. И представителите му са много опасни.
— Но защо са избрали да се занимават с теб? Не искам да прозвучи обидно, но твоите научни постижения не са особено забележителни.
Той отново се обърна.
— Защото те са се погрижили за това. Те знаеха над какво работя. Те разполагат с компютри, които издирват определени хора. Лица, които са на път да постигнат забележителни открития. Хора като мен.
Дейвис си припомни навика на Котън да избира дребни и непроявили се учени.
— Бюрото е било основано през шестдесетте години на миналия век и в продължение на десетилетия е събирало висши технологии. Ако знаехте какви са същинските постижения на човешката мисъл, агент Дейвис… Вие не бихте ми повярвали, дори и ако ви кажех.
При едно разклонение той зави надясно. Наложи им се да привеждат глави заради сноп тръби.
— Внимавайте. Тези тръби са горещи.
След преминаването на неудобния участък тя попита:
— Защо им е на БКТ да прикриват новите технологии? Заради пари?
— Те не се нуждаят от пари. Квантовите им компютри са в състояние да схрускат цялата стокова борса на няколко хапки. Не, те твърдят, че защитават обществото от смущения, които новите открития биха предизвикали. Ако някой някъде достигне научно откритие, което според тях би смутило съществуващия ред на нещата, те го отвличат. Неутрализират го.
— Просто така отвличат хора?
За миг Грейди се обърна към нея.
— Те разполагат със стотици клонинги на някой си Морисън. Някакъв проявил се войник от специалните сили.
— Хайде сега…
— Говоря сериозно. Оглеждайте се за него. Аз се срещнах с истинския Морисън, той е на около шестдесет, но клонингите му са много по-млади. Високи руси мъжаги с дебели вратове. Или грозни Фабиовци, ако предпочитате.
Дейвис неволно изтръпна.
— Руси?
— Екземпляри като тях веднага се набиват на очи. Това е причината следовниците на Котън винаги да носят маски. Няма никаква антитехнологична организация, която взривява лаборатории. Атентатите са само начин онези от Бюрото да прикрият следите си.
— Но ние разполагаме с останки от жертвите.
— Открили сте мои телесни части на мястото на взрива, нали?
Тя не можеше да предостави обяснение.
— Те са в състояние да отглеждат отделни части, стига да разполагат с ДНК. Органи, зъби… Нищо не им пречи да отглеждат и цели клонинги, стига да разполагат с достатъчно време. Те просто грабват човека, който им трябва, инсценират смъртта му и подир това му предлагат да се присъедини към тях.
— И ако въпросният човек откаже?
— Тогава те го изпращат на мястото, където изпратиха мен: затвор, наречен за по-благозвучно „изолационен комплекс“. Той се намира някъде в южното полукълбо, не мога да ви кажа точно къде. Много отдалечено място. Това е причината да се свържа с вас. Там има и други като мен.
Грейди спря насред тунела, свали малкия бял прожектор, който носеше на верижка около врата си, и го насочи към стената. Неочаквано във въздуха изникна холограмен образ. Той показваше оплешивяващ индиец в прости дрехи, обгърнат от сивкава кръгла стая. Дейвис остана поразена от яснотата на изображението — като триизмерна скулптура, изникнала сред нищото. Движещата се картина бе придружена със звук, който почти не се чуваше сред грохота на механизмите в подземието.
— Аз съм Арчибалд Чатопадей. Имам прекрасна съпруга на име Амала, която ми даде пет прекрасни деца. Аз ръководех екипа, който първи постигна термоядрена реакция. Заради това си постижение бях затворен от Бюрото за контрол над технологиите през април хиляда деветстотин осемдесет и пета година. Аз не съм мъртъв. Още съм жив.
Грейди спря записа и посочи.
— Това, което виждате пред себе си, е килия от този затвор. А този човек, Арчи, спаси живота ми. И не само моя. Той е ръководител на група затворници, наречена Резисторите. В онзи комплекс има десетки като мен. Ние трябва да ги спасим.
Дейвис посочи към прожекционния апарат.
— Може ли да го разгледам?
— Още не. — Грейди поклати глава. — Не и докато не достигнем място с подходящото оборудване. Това устройство притежава записи от още много затворници — хора, отвличани от цял свят. То използва ДНК принцип за запис на информация и съдържа проба от всеки от тях, предоставена като доказателство за автентичността на посланията. — Той ѝ показа устройството. — Освен това то притежава наножироскоп, който записва пътя ми от напускането на затвора. Вътре има и инструкции за разчитането на тези данни. С тяхна помощ можем да открием къде е разположен комплексът. Затова няма да се разделям с устройството, докато не достигнем компютърна лаборатория.